След повече от век една ера приключи, след като най-дълго действащата дълговълнова радиослужба в света спря работа. На 27 юни 2026 г. BBC спря окончателно дълговълновото си излъчване по Radio 4.
През юли 1924 г. BBC започва да тества дълговълнови аудио предавания от завода на Маркони в Челмсфорд на дължина на вълната 187,5 kHz. Година по-късно, на 27 юли 1925 г., е открита редовна услуга от Бороу Хил в Дейвънтри, Нортхемптъншир, с позивна 5XX.
От това издигнато централно място в Англия 25-киловатовият предавател дава на BBC възможност да достигне до 94% от населението.
С бързото развитие на технологията за новата радиосреда, включително предаватели с мощност 150 kW, дълговълновата услуга се премества в постоянно място в Дройтуич, Уорчестършир, като в крайна сметка предава на 200 kHz, а след това преминава на 198 kHz през 1988 г.
Дълговълновата услуга изиграва жизненоважна роля по време на Втората световна война, когато предаванията разширяват обхвата си в окупирана Европа, изпращайки кодирани съобщения до бойците на съпротивата, както и новини, пропаганда и развлечения.
После, вече в мирно време, службата става дом на редица радиостанции, но действа и като жизненоважна връзка с подводния флот на Кралския флот, тъй като дълговълновите сигнали могат да проникнат в морската вода на дълбочина от няколко метра.
С въвеждане на цифровите медии, слушателите на дълговълновата служба са намалели през последните три десетилетия до приблизително 90 000, а разходите за поддръжка на инфраструктурата са се увеличили драстично.
Още по-лошо е, че уникалните термовентили, на които разчитат предавателите, вече не се произвеждат и има само 11 резервни броя.
Всъщност Обединеното кралство е поредната страна в Западна Европа, която прекратява дълговълновото радиоразпръскване на национални реадиопредавания. Доста други страни се отказаха от дълговълновото радиоразпръскване в последните години, тъй като аудиторията им намаля, а експлоатацията на предавателите става все по-скъпа.
В Германия националното дълговълново радиоразпръскване приключи през 2015 г., когато последните дълговълнови предаватели Deutschlandfunk бяха изключени. Преди това Германия експлоатираше няколко мощни предавателя на 153, 177 и 207 kHz.
В Русия между 2014 и 2015 г. се затвориха всички местни дълговълнови предаватели като част от значително намаляване на AM радиоразпръскването. Известната фреснака радиостанция Europe 1 прекрати своите дълговълнови предавания от предавателя Felsberg през 2019 г. след десетилетия на 183 kHz.
Историческата услуга RTL на дълги вълни на 234 kHz прекрати през 2023 г., с което сложи край на едно от най-известните трансгранични предавания в Европа. В Ирландия RTÉ прекрати дълговълновото си излъчване на 252 kHz през 2023 г.
Дълговълновото излъчване обаче не е изчезнало напълно. Към средата на 2026 г. няколко мощни национални предавателя все още работят в ефир.
Но тенденцията е ясна: дълговълновото излъчване наближава края на живота си. То изисква огромна предавателна мощност – обикновено от стотици киловати до над един мегават – и съвременните приемници все по-често пропускат дълговълновата лента.
За радио- и телевизионните оператори FM, DAB, сателитното и интернет разпространение са много по-евтини, докато за слушателите те обикновено осигуряват по-добро качество на звука.
