Три дена след земетресението в Нова Зеландия през юли един студент по право в Кентърбърийския университет Сам Джонсън научил, че уроците му са отменени за една седмица след труса със сила 7 степен по Рихтер. “В събота вечерта видях всички тези групи във Facebook като „Аз оцелях при земетресението, нека се напием“ и други такива, – разказва 21-годишният Сам Джонсън. – Помислих си, “Хайде бе хора, със сигурност можем да направим нещо по-добро от това, нещо полезно”.
Джонсън създал групата “База за студенти доброволци за почистване на разрушенията от земетресението”, като призовал своите колеги да помогнат за изчистване на отломките из града. 300 души са се вписали в групата през първия ден, а за 3 дена почти 1900 са се регистрирали, за да се присъединят към групата. Доброволците тръгнали из града, снабдени с лопати, колички и кофи. Започнали работа на групи от по 20 души, действайки в тясна връзка с органите за спешна помощ.
В такива моменти човек осъзнава силата на технологията – истинската стойност на тези устройства, които държим по бюрата и из джобовете си. Устройства, които в 99% от времето виждаме като начин за забавление или за работа – или и двете.
Опустошението в Хаити предизвика много повече реакции. Огромен брой компании реагираха по различни начини на новината за тежкия трус. Apple например добави под-страница в своя магазин iTunes, чрез която хората могат да дарят на американския Червен кръст пари, за да помогнат на бедстващите в Хаити. Google създаде специална уеб-страница за събиране на помощ за пострадалите чрез кратки телефонни номера за пращане на текстови съобщения, а после обогати страницата със сателитни снимки на разрушенията. Microsoft дари 1,25 милиона долара. Тя, както и Intel и Cisco работиха съвместно с NetHope – структура, която обединява хуманитарни организации и технологични компании. Twitter и Facebook поддеха кампании за помощ за Хаити, дори и разработчиците на онлайн-игри започнаха да събират дарения, като добавиха в игрите си бутон за изпращане на помощ.
Повечето от тези акции бяха в известен смисъл спонтанни – инцидентно инициирани, поне дотолкова, доколкото малко от тези компании имат дългогодишни традиции в помагането за спасителни акции. Още по-малко пък имат специален екип за реагиране в бедствени ситуации.
По-различен е случаят с Ericsson, чиито мини GSM система и апарати бяха дарени на спасителните екипи в Хаити, след като ООН помоли шведската компания да мобилизира своята организация Ericsson Response, за да подпомогне спасителните операции. Ericsson разполага с 20 доброволци в постоянна готовност и още в първите дни след бедствието изпрати неколцина от тях, за да изградят мини GSM система, с която да направят възможна мобилната комуникация в района.
Поводът да става дума за тях е, че този месец Ericsson Response навърши 10 години – значителен “стаж” в помощта при бедствия, особено за фирма от динамичен сектор като комуникациите.
“Иска ни се да нямаше нужда от Ericsson Response. Но тъжната реалност е, че природните и хуманитарните бедствия се случват, – казват от компанията по повод юбилея на спешното звено. – Докато ние като отделни индивиди не можем да направим много за конкретни събития, можем да направим доста за последиците от тях. Само погледнете как населението в целия свят се обединява в акции за дарения след големи катастрофи”.
Ericsson Response не е рожба на корпоративна политика или ключов елемент от добре обмислена стратегия за корпоративна социална отговорност, разкрива историята на звеното. То е основано през април 2000 г. по инициатива на служители на компанията. Те поискали да са доброволци в кампании за помощ при бедствия и настояли пред компанията да могат да използват своя опит и умения за оказване на помощ.
Оттогава стотици служители на Ericsson от всички региони участват като доброволци в спасителни акции. Преминали са през различни обучения и са се включвали в различни спасителни операции при бедствия. Действията им не са “на своя глава”. Ericsson Response работи в сътрудничество с няколко организации на Обединените нации, Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧК), “Спасете децата” и други партньори.
Струва си да се вметне, че именно комуникациите са един от най-ключовите компоненти за реализацията на която и да е спасителна операция. В такива ситуации изгубени роднини се търсят взаимно, нужно е да се огласяват списъци с пострадали или изчезнали, спасителните екипи имат нужда от координация – всичко опира да навременното дистанционно общуване. Не случайно при повечето спасителни акции самият Международен съюз по телекомуникации бърза да изпрати мобилни станции за комуникация – най-често сателитни.
Първата акция на Ericsson Response е проведена в Таджикистан през септември 2000 г., по искане на МФЧК след опустошителна суша, съсипала страната, припомня си екипът.
През следващите години тимът доброволци се намесва в някои от най-горещите точки на света. Този екип се грижи за изграждането и функционирането на първата GSM мрежа за Световната програма по прехраната на ООН (СПП) в Кабул, Афганистан, през 2002 година. В партньорство с две шведски компании, Ericsson Response поддържа спасителните мерки в продължение на седем месеца, осигурявайки връзка чрез сателит към мрежата си в Швеция и оттам към света.
По време на опустошителното цунами в Азия през декември 2004 г. Ericsson вече разчита на проекта WIDER (Безжична локална мрежа за работа при бедствия на Emergency Response). Това означава, че спасителните екипи на земята могат да общуват, без да е необходима сателитна връзка.
Решението е използвано с голям ефект в Банда Аче, Индонезия, и в Пакистан през 2005 г. след земетресението в Южна Азия и др. В Пакистан доброволците на Ericsson Response остават в продължение на девет месеца, което е най-дългата кампания на екипа до ден днешен.
Съвсем наскоро Ericsson Response бе част от хуманитарните помощи след огромното земетресение в Хаити на 12 януари 2010. Преносима контейнерна GSM мрежа бе изградена там по молба на ООН. За Ericsson Response акцията е една от най-големите в историята на инициативата до този момент с 18 доброволци, работещи на смени в продължение на шест месеца, за да осигурят комуникации за 40 кв. км площ, включително столицата Порт-о-Пренс. Средно по 3000 разговора са провеждани всеки ден от организациите на ООН.
В останалото време, докато няма някое колосално бедствие по света, Ericsson не спира да говори за широколентови комуникации, 4G и други технологични напредъци. И докато се втренчваме в цифрите, като че ли забравяме, че всяка от тези иновации освен предмет на бизнес може да бъде и животоспасяваща технология. Само си представете: малка провинциална болница насред тихоокеански остров с няколкостотин души население, упоен пациент лежи на операционната маса, а металическата ръка на малък пъргав робот монтира важен имплант в болното му сърце – ръка, управлявана от кардиолог от високоспециализирана клиника в Европа, отстояща на няколко хиляди километра разстояние.
Дори да изглежда малко вероятно, това ни чака. А широколентовата връзка, при която дори най-малкото закъснение на данните за налягането в сърцето може да коства живота на онзи пациент, наистина ще е животоспасяваща.