В борбата срещу затлъстяването в детска възраст видео игрите често се разглеждат като враг – те карат децата да се заседяват пред екрана и ги лишават от движение. Някои видео игри обаче могат да провокират децата да се движат повече. Едно ново проучване показва, че игри тези могат да помогнат на децата да постигнат необходимите „норми” за ежедневни упражнения, за които иначе нямат мотивация.
“Много хора казват, че екранното време е голям фактор за надигащата се вълна на затлъстяване в детска възраст”, коментира водещият автор на проучването Тод Милър, учен от университета „Джордж Вашингтон” в школата за обществено здраве и здравни услуги. „Ако едно дете мрази играта на народна топка, но обича видеоиграта Dance Dance Revolution, защо да не му позволим да се поизпоти чрез е-игри?”, пита риторично Милъл.
Според щатските норми за физическа активност, едно дете трябва да прекарва поне час дневно в умерени до енергични физически упражнения. Повечето американски деца обаче нямат толкова движение. И ако си мислим, че проблемът е само на американците, едно бързо оглеждане сред децата в училищата показва, че тенденцията завладява и Европа.
В рамките на изследването Милър и колегите му работили със 100 деца от трети до осми клас. В часовете по физическо децата били разпределени на случаен принцип в групи, които трябвало да се заемат с една от три дейности: класически спортни занимания (като народна топка или скачане на въже), играене на „Dance Dance Revolution” (която подканва да се повтарят все по-трудни танцови движения) или „Winds of Orbis: An Active Adventure” (приключенска игра, която поставя детето в ролята на виртуален супергерой, който трябва да се катери, скача и да прави други активни движения). Сесиите продължавали 20 минути, като всяко дете участвало и в трите дейности.
През цялото време изследователите измервали колко енергия се използва по време на заниманията. Като цяло децата използвали повече енергия за обичайните спортни занимания, отколкото при видеоигрите. Но при децата в групите от трети до пети клас нивата на активност били достатъчно високи по време на видеоигра, а движенията им могли да се квалифицират като „енергични”.
Учените установили, че приключенската игра кара децата да се движат повече и по-активно от тази, която ги кара да танцуват. Тези констатации показват, че ролевите игри, които позволяват на децата да контролират темпото на играта, могат да помогнат на някои от малчуганите да постигнат изискванията за физическа активност, особено в определени възрастови групи.