Дори в най-отдалечените общности по света мобилните комуникации създават истинска революция, казва Майкъл Бьорлинг, експерт в Ericsson AB
Свързаното общество неусетно превзема ежедневието ни. Това е революция, която се случва постепенно, но подобно на други революции е необратима. Технологиите на днешния ден обаче правят възможно тя да се случи по-бързо и да ни донесе ползи по-скоро. Това заяви Майкъл Бьорлинг, експерт по потребителското поведение в Лабораторията за изследване на потребителите при Ericsson AB, по време на Световния мобилен конгрес в Барселона.
Индустриалната революция е отнела над 50 години. Хората неусетно са започнали да се концентрират в големите градове, да работят във фабрики. В по-ново време революцията на ИТ облака също се случва постепенно – една концепция, зародила се в средата на миналия век, днес вече е реалност. По подобен начин и свързаното общество е тенденция, която прониква в ежедневието на фирмите и отделните граждани по света, казва Бьоринг.
Днес почти всички имат поне по един мобилен телефон. Прогнозите на Ericsson са, че до края на тази година над 50% от потребителите на интернет ще са мобилни. Неусетно хората започват да свикват с това и да приемат за нормално да споделят снимки с приятели през мобилния си телефон в момента на тяхното заснемане, да пускат съобщения в социалните мрежи докато пътуват или слушат презентация.
Забавлението и социалните мотиви са водещи фактори за този напредък, когато става дума за това как отделният индивид става част от постоянно свързаното общество. Една от сферите, който са най-добре развити от гледна точка на свързаност на големи общности от цял свят, е музиката. Хората искат да слушат, да споделят, да творят музика, казва Бьорлинг. Пример за това бе неотдавнашният феноменален успех на един диджей, който започна да създава музика на принципа на общественото участие. Всеки можеше да изпрати свой любим звук за този проект, а накрая огромната колекция от звуци бе ремиксирана от диджея, за да се превърне в хит.
На ниво организации също има силни движещи фактори, казва Бьорлинг. Пример за това са здравните организации. Днес технологиите позволяват една болница да раздаде на диспансеризираните си пациенти малки интелигентни устройства, които те могат да носят в себе си. Устройствата мерят важните здравни показатели: кръвно и пулс, кръвна захар и други и онлайн ги предават към болничното заведение, където лекарят ги следи и може да промени лечението в случай на нужда.
Не само това: линейки, оборудвани с интелигентни комуникационни системи, могат да кръстосват градовете така, че когато превозват спешен случай към клиниката, вградената ИТ система издава нареждане към всички светофарни уредби по маршрута, за да може линейката да премине по “зелена вълна”. Своевременно най-важните данни за спешния случай се предават към болницата, за да е готов местният екип от лекари.
Водени от всички тези мотиви, хората и организациите неусетно възприемат новите технологии. Това се случва дори в най-отдалечените общности по света, където мобилните комуникации създават истинска революция, казва Бьоринг. По този начин технологиите на свързаното общество помагат на света да преодолее цифровата пропаст.
