Софтуерното пиратство струва милиарди като време и пари на потребителите и бизнеса, сочат данните от ново проучване на Microsoft, проведено от IDC. Докато някои потребители активно търсят пиратски софтуер с надеждата да си спестят пари, шансовете компютрите им да се заразят от неочаквани злонамерени програми са едно към три при крайните потребители и три към десет при бизнеса, твърди анализът, разпространен днес от Microsoft България.
Изследването показва още, че в резултат на тези заразявания потребителите ще похарчат 1,5 млрд. часа и 22 млрд. долара за идентифициране и възстановяване от въздействието на зловредния софтуер, а компаниите ще трябва да отделят 114 млрд. долара за справяне с последиците от кибератаки със зловреден софтуер. В глобалното проучване са анализирани 270 уебсайтове и P2P мрежи, 108 софтуерни изтегляния и 155 CD/DVD-та, интервюирани са 2077 потребители и 258 ИТ мениджъри и технологични директори (CIO).
IDC установява, че от фалшивия софтуер, който не се разпространява с компютъра, 45% идва от интернет. 78% от този софтуер, изтеглен от уебсайтове или P2P мрежи, съдържа някакъв вид шпионски софтуер, а 36% съдържа троянски коне и рекламен софтуер.
„В основата на киберпрестъпленията е подправеният оригинален софтуерен код, който фалшификаторите слагат заедно със злонамерен софтуер“, коментира Дейвид Фин, младши главен юрисконсулт в центъра за борба с киберпрестъпността на Microsoft. „Част от този зловреден софтуер записва всяко натискане на клавиш – това позволява на киберпрестъпниците да откраднат лична и финансова информация на жертвата – или дистанционно включва микрофона и видео камерата на заразения компютър, като по този начин киберпрестъпниците подслушват заседателни зали и спални”, допълва той.
Основни изводи от проучването на Microsoft и IDC:
- 64% от познатите на анкетираните, използвали фалшив софтуер, са имали проблеми със сигурността;
- В 45% от случаите фалшивият софтуер е забавял работата на компютрите или е трябвало в крайна сметка да бъде деинсталиран;
- 48% от анкетираните са отбелязали, че най-големият им проблем при използването на фалшив софтуер е загубата на данни;
- 29% са загрижени най-много за последствията от кражбата на самоличност.
Вграждането на зловреден софтуер във фалшив софтуер е нов метод за кибер престъпниците да печелят на гърба на потребители, които не са наясно с потенциалните опасности, се казва в анализа.
„Българският потребител развива все по-осезаема нетърпимост срещу посегателствата върху правата му, осъзнавайки, че рисковете, произхождащи от използването на нелицензиран софтуер са не само от правно, но и от техническо естество”, коментира Велизар Соколов, юридически представител на Би Ес Ей I Софтуерният алианс за България. „Именно и за това Би Ес Ей, и ние като юридически представители на Софтуерния алианс в България, проведохме поредната информационна кампания под наслов „Лицензирай спокойствието си”, която цели да подпомогне бизнеса да оптимизира разходите си за придобиването на лицензирани компютърни програми и предотврати правните и технически рискове, свързани с използването на пиратски софтуер. Това е поредната инициатива на Би Ес Ей за създаването на една благоприятна и конкурентоспособна бизнес среда в страната”, добави Соколов.
Официaлният доклад на IDC изследва и нивото на софтуерните инсталации, които потребителите правят независимо на работните си компютри, което се оказва друг метод за въвеждане на незащитен софтуер на работното място. Едва 38% от ИТ мениджърите казват, че са наясно с тези действия, докато 57% от служителите признават, че инсталират личен софтуер на офис компютрите си.
Анкетираните са заявили пред IDC, че само 30% от софтуера, инсталиран на работните им компютри, е бил безпроблемен. 65% от ИТ мениджърите са съгласни, че инсталираният от служителите софтуер увеличава рисковете пред сигурността на тяхната организацията.