Точно както дядо е трябвало до ходи до училището си пеша в снега, през хълмове и долини, той също е трябвало да се бори със страха от отказ, потривайки нервно изпотените си младежки ръце, за да пита баба дали би искала да излезе на първата им среща. Ако дядо тогава е знаел, че един ще може да пазарува по бельо и да води конферентен разговор с шефа си рано сутринта, преди да си е измил зъбите дори, може би щеше да почака малко повече, преди да намери специалната и единствената.Сегашното поколение от потребители на Интернет е добре запознато със социалния аспект на кибер пространството, което се доказва от популярността на стаите за разговори и срещи, форумите в Интернет и чат сесиите. Интернет, който беше създаден като и замислен да бъде само една програма, обслужваща технически и военни потребители, се разви и обхвана човешкия аспект на глобалната свързаност. Това можеше да се случи по-рано, но не и по-късно, според теорията на еволюцията в микро мащаб. Веднага щом хомо сапиенс открил, че притежава дар слово, той започнал да пее любовни балади, за да постигне превъзходство през по-малко романтичните мъжки видове. Веднага щом компютърно грамотните откриха, че могат да си комуникират един с друг, без неудобството от срещите очи в очи, се появиха нови човешки разновидности, такива, които флиртуват и откриват любовта в чудния неосезаем свят на кибер пространството. Без визуален контакт, някой може да каже напълно искрено „Обичам те заради ума ти.”
Но обещанието за романтична любов не единствената мотивация зад морето от самотни сърца в мрежата. Мнозина търсят в Интернет физическо удоволствие. Наличието на порнографско съдържание в Интернет прави еротичните и сексуално ориентирани материали достъпни за по-широка и по-обща публика, жени и мъже. Дали леснотата, с която се получават тези материали, създава фалшиво очакване по отношение на човешката сексуалност? По-младите хора са изложени на влиянието на материал, който без съмнение ще промени тяхното възприятие за нормални сексуални отношения, но дали това задължително е лошо нещо, както социалните организации обичат да твърдят?
Връзката на умовете в кибер пространството свали оковите на въздържанието, окуражавайки връзката на телата, скоро след като умовете са се свързали помежду си. За онези, които са отгледани в консервативната атмосфера на обществото отпреди Интернет революцията, това свободно царство изглежда като заплаха за моралните стълбове, които поддържат обществото. За други, тази среща на умовете и последващите срещи на телата е само ускорение на естествения ход на събитията. Ако някога е отнемало месеци, за да опознаеш един човек, сега това става за часове. Още едно твърдение е, че онези, които най-вероятно търсят физическо удоволствие от връзки, осъществени в Интернет, са същите хора, която най-вероятно търсят физическо удоволствие от така наречените „нормални” връзки. И в двата случая е ясно, че парадигмата се измества и самотната натура на седене сам пред компютъра е заменена от една ситуация, в която социализацията може да се направи в относителна самота и когато пожелаеш. За мъжете и жените, които работят непрекъснато, това позволява съживяване на социалния живот без съответното количество време, отделено за него.
Обратната страна на ускорените запознанства е алтернативната реалност, която създава Интернет. Глобалната свързаност на личности чрез техните компютри създава острови; свързани острови, но все пак острови. Изолацията и директната връзка между двама човека създава фалшиво чувство за интимност с отсрещната страна. По този начин хора без социален опит, с различни степени на необщителност са в състояние да установят една алтернативна реалност, в която техният онлайн живот измества социалния живот от реалния свят. В една идеална ситуация, Интернет би трябвало да подпомага човешките взаимоотношения. Хората биха срещали други хора и биха продължила с връзка в реалния свят, използвайки Интернет като допълнение към реалния живот. Но заместването на взаимоотношенията в реалния свят с онлайн комуникация е много реален риск, както откриват пристрастените в Нета. Интернет роди още една пристрастеност.
По-добре е обаче да се превъзмогне страхът от социален контакт, отколкото да се заобикаля с една алтернативна реалност. Когато всичко е казано и направено, може би дядо все пак е бил прав. Това го е направило по-издръжлив в добрите стари години.