GLOBUL ще финансира дигиталното сканиране на Мадарския конник и въвеждането му в глобалната Географска информационна система (GIS), както и поставянето на специални сензори за следене на промените в микроклимата на района и състоянието на релефа.
Начинанието ще позволи да се изпълни едно от основните изисквания на ЮНЕСКО за съхраняване на паметниците от списъка на Световното наследство на организацията и е част от „Международния проект за биозащита на Мадарския конник 2006-2007”. GLOBUL подкрепя проекта от самото му начало и до момента е инвестирал над 50 000 лв.
Между 3 и 9 септември в Шумен, екипът на проекта проведе поредната си работна среща преди да представи окончателният си доклад с конкретно предложение за спасяване на най-стария символ на българската държавност.
„След близо три години работа, нашият екип възнамерява да предложи ефективно и сигурно решение за предпазването на Мадарския конник от вредното въздействие на микроорганизмите в скалата, които заплашват неговата цялост”, заяви проф. д-р Валентин Тодоров от Националната художествена академия, научен координатор на проекта.
„Според нашето предложение, паметникът трябва да бъде почистен от биологична патина с помощта на нов метод, разработен от екипа на проекта, след което над Мадарския конник да се изгради специална козирка, която да предотврати повторната поява на вредни микроорганизми. Преди обаче да пристъпим към работа върху паметника, нашето предложение ще бъде предадено за одобрение на международна комисия от експерти, посочени от ЮНЕСКО, на българското Министерство на културата и Националния институт за паметниците на културата (НИПК)”, допълни той.
„Международният проект за биозащита на Мадарския конник” на НИПК и Министерството на културата се осъществява с подкрепата на GLOBUL и община Шумен. Екипът на проекта включва микробиолозите д-р Женевиев Ориал от Националната лаборатория за паметниците на културата на Франция, д-р Томас Уоршайд от Германия, д-р Естер фон Плеве-Лайзен от Университета за приложни науки в Кьолн и геологът Жан-Дидие Мерц. Българските участници са проф. д-р Валентин Тодоров и арх. Галина Пировска – експерт от НИПК.