Изкуствено създадени от човека ДНК структури могат да се свързват с метали, полупроводници и други елементи и да се превърнат в основен компонент на електрически вериги, много по-малки и значително по-мощни от познатите до момента. Те ще са основата на технологични продукти, 10 пъти по-малки и многократно по-ефективни от използваните в момента.
Такива са изводите от експериментите на екип от учени начело с Найман Сийман. Има ли граница за развитието на технологиите, която човечеството ще достигне? Колко дълбоко ще проникнат те в живота ни? Коя е следващата стъпка в иновациите и колко голяма ще е тя? Благодарение на малка група учени, тези съществени въпроси на нашето време получиха един единствен отговор. И той е свързан не с друго, а с градивните частици на живота – ДНК.
Идеята е ДНК елементите да участват в структурата на компютърни нанотехнологии, като по този начин се достига до по-малки размери на продуктите и по-висок коефициент на полезно действие. Тестовете на популярния изследовател Сийман и неговата компания залагат на основно свойство на ДНК. А именно, че четирите химични основи, които участват в строежа на киселината – аденин (А), тимин (Т), цитозин (Ц) и гуанин (Г), имат естествена склонност да се свързват помежду си, образувайки популярната ДНК спирала.
На базата на това учените решават да си “поиграят” с ДНК елементите, за да изследват новите им възможности. Задавайки връзките, които се осъществяват между тях, те създават двуизмерни ДНК модели с различна форма. При още по-задълбочена работа, отново на базата на селективните връзки между химичните основи, се достига и до възможността за симулиране на движение. Учените изобретяват двукрако творение, което “ходи” по равна плоскост, като цялата тази картина е изградена от ДНК частици.
Когато възможностите за манипулиране на ДНК се обвържат с технологиите, се разкриват интересни перспективи. Специална компютърна програма ще пише кода за различните връзки на ДНК елементите, които трябва да се получат. “Градивните частици на живота”, както ги наричат учените, буквално се прекодират. Във водна среда частиците със съвпадащи показатели се свързват помежду си.
Оказва се, че изкуствено създадените от човека ДНК структури могат да се свързват с метали, полупроводници и други елементи. Така те се превръщат в основен компонент от структурата на електрически вериги, много по-малки и значително по-мощни от познатите до момента. Това непосредствено ще доведе до технологични продукти, които са около 10 пъти по-малки и значително по-ефективни от известните досега.
Найман Сийман, авторът на новата “нано-идея”, е химик от университета в Ню Йорк, който още преди 20 години започва да мисли за възможности за комбиниране на биологичните дадености с произведените от човека технологии, с цел постигане на максимална ефективност. Ученият достига до идеята, че дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) може да се превърне в основно енергийно ядро за технологиите, като същевременно предоставя и готов код за тяхното функциониране.
Приложенията на ДНК моделите са много, твърдят учените около Сийман. Възможностите за “кодиране” на основната органична субстанция ще осигурят нов начин за справяне с редица проблеми. В медицината например ще стане възможно инжектирането на ДНК молекули, “програмирани” така да въздействат на структурата на човешкия организъм, че да елиминират болести като рак и СПИН например.
Бъдещето е в нанотехнологиите, казва американският химик, и множество експерти го подкрепят. Ако използването на технологични методи за манипулацията на органични елементи като ДНК се утвърди, това несъмнено ще отвори нова страница в историята на човешкото развитие.