Българските ученици напредват в математиката

15-годишните в ЕС сериозно изостават в математиката, но картината е по-обнадеждаваща при природните науки и четенето, сочи нов доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Като цяло Европа напредва по план към постигане на целта за намаляване на дела на учениците със слаби резултати под 15% до 2020 г. От констатациите в доклада става ясно, че от 2009 г. насам десет държави членки, сред които България и Румъния, са постигнали значителен напредък в намаляването на дела на учениците със слаби резултати и при трите основни умения.

В пет държави от ЕС обаче – Гърция, Унгария, Словакия, Финландия и Швеция – броят на лицата със слаби основни умения се е увеличил. Други държави членки отчитат смесени резултати. Като цяло, резултатите в ЕС са малко по-добри, отколкото в САЩ, но и ЕС, и САЩ изостават от Япония.

„Проучването показва какви са знанията на 15-годишните и как те могат да ги прилагат в практиката. В условията на глобална икономика успехът вече не се измерва единствено спрямо националните стандарти, а спрямо образователните системи с най-добри резултати. Резултатите за ЕС подчертават, че темповете на подобрение трябва да се ускорят, ако държавите членки не искат да изостанат от другите икономики“, заяви Ив Льотерм, заместник генерален секретар на ОИСР.

Делът на българските ученици със слаби резултати по математика е висок, но се наблюдава тенденция към намаляване (източник: ОИСР)

Проучването PISA (Програма за международно оценяване на учениците) се провежда на всеки три години, откакто бе въведено през 2000 г. В него участват всички 34 държави – членки на ОИСР и 31 държави партньори, което представлява над 80% от световната икономика. Около 510 000 ученици на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца участваха в тестовете, които обхващат математика, четене и природни науки с основен акцент върху математиката. Базата от информация, която PISA осигурява, дава възможност на създаващите политиката и педагозите да идентифицират характеристиките на силните образователни системи и да адаптират политиките си.

Що се отнася до уменията по математика, от 2009 г. насам не се отчита напредък при намаляване на дела на учениците със слаби резултати на равнище ЕС. Въпреки това четири държави членки (Естония, Финландия, Полша и Нидерландия) се нареждат сред най-добрите в цял свят, като делът на учениците със слаби постижения по математика е сведен под целевото за ЕС равнище от 15%. Нито една друга държава членка не е постигнала това равнище. Значителен напредък (над 2 процентни пункта) са постигнали България, Естония, Ирландия, Хърватия, Латвия, Австрия, Полша и Румъния.

В анализа се подчертава, че социалният и икономическият статус на учениците имат значително отражение върху постигнатите резултати, като за учениците от домакинства с ниски доходи е много по-вероятно да постигнат слаби резултати по математика, четене и природни науки. Сред другите важни фактори са предимно негативните ефекти във връзка с мигрантския произход, голямото значение на получаването на образование и грижи в ранна детска възраст, както и разликата в уменията по четене между половете (момичетата се справят много по-добре от момчетата).

Анализът също така разкрива връзката между резултатите от проучването PISA и публикуваното наскоро проучване на ОИСР относно уменията на лицата на възраст над 16 години. Заключението е, че за да бъдат политиките ефективни, е необходимо да се съсредоточат върху подобряването на основното и средното образование. Отвъд този етап обикновено е прекалено късно да се компенсират възможностите, пропуснати в училищна възраст.