Дигитализацията е средство за духовното развитие на една нация, заяви доц. д-р Тодор Попнеделев (снимка: СУ)
Над 400 книги от различна тематика са сканирани и публикувани в цифров формат в рамките на проекта SUDigital, реализиран от Историческия факултет към СУ „Св. Климент Охридски”.
Още 200 книги са в процес на обработка и публикуване на сайта, сканирани са около 40 000 изображения от Университетския архив. За около 2 години работа екипът на Дигитализационния център може да се похвали с около 250 000 обработени изображения, съобщи университетът.
Проектът „SUDigital- Дигитални ресурси за проучване, опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство” се изпълнява по договор с Фонд „Научни изследвания” към Министерството на образованието и науката. Целта е създаване на единен информационен масив с данни за българската история и култура в рамките на онлайн-среда за по-бърз достъп.
На уеб портала на SUDigital са публикувани всички описани и дигитализирани ресурси от научните колективи, които работят по проекта.
„Едно е да се говори за дигитализация, друго е да се пристъпи към практическо осъществяване на тази много тежка задача”, коментира деканът на Историческия факултет – проф. д-р Пламен Митев, на среща по повод проекта.
„Имам надеждата, че в най-скоро време този масив, който представлява дигитализираното богатство в резултат на 5-годишна дейност, ще стане достъпен за много повече потребители. Имам надеждата и че ще се намерят образовани чиновници из министерствата, които да подкрепят продължаването на този проект”, допълни той.
Дигитализацията е средство в няколко посоки, посочи доц. д-р Тодор Попнеделев. „Първо, за съхранение на паметта. Второ, ние като преподаватели се интересуваме от това да имаме масиви, с които да можем да обучаваме нашите студенти. Трето, дигитализацията е средство за духовното развитие на една нация, тъй като възможностите на съвременната техника все повече дават условия обикновеният човек да може да погледне онова, което го вълнува”.
Един от проблемите, с които се е сблъскал екипът на доц. д-р Попнеделев по време на своята работа, е липсата на цялостна стратегия, която да предполага търсене на основни приоритети и възможност да се работи без да се бърза, защото това води до ред други препятствия. Като друг проблем бе посочено желанието всичко да се дигитализира, а това не е възможно.
„Въпреки че има Национален съвет по дигитализация, ще си позволя да кажа и това: струва ми се, че още не е изработена норма за работа, стратегия, финансиране, необходимост от единодействие на хората, които могат да направят това”, заяви доц. д-р Попнеделев.
Проектът ще създаде също възможност за дистанционно обучение на студентите, допълни той. В перспектива, Дигитализационният център може да повиши сътрудничеството с други библиотечни звена в университета, както и с други институции и организации, които се занимават с подобни проблеми – Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Държавна агенция архиви, посочи ас. Христо Беров.