Бланка Лорена Виляреал от ITESM е създала робот, който ще замести кучетата в спасителни мисии (снимка: Alpfa Galielo)
Много екипи за търсене и спасяване използват специално обучени кучета, за да намерят хора, които са заседнали някъде или са „погребани” под останките след бедствие. Млад учен от ITESM предлага алтернативно решение.
Идеята е следната: тъй като кучетата намират хора по миризмата, защо да не бъде изобретен специален сензор, който може да направи същото нещо, но без месеци и години за отглеждане и обучение на кучета.
Създаден е „електронен нос”, който може да намира хора, изолирани след земетресение, ураган или наводнение. Техническият термин, използван за описване на устройството, е „обонятелна система”, а принципът на работа се базира на този от системите за откриване на алкохол.
Разбира се, алгоритмите на новото устройство са доста по-сложни, тъй като то трябва да открива различни миризми, токсични газове и други потенциално вредни елементи. Кръв, пот и човешка урина – всичко това ще се разпознава от робота.
За да създаде иновативното устройство, Бланка Лорена Виляреал – дипломант в ITESM, е проучила как животните откриват и реагират на различни аромати и след това е заложила познанието в математически формули.
Химическите сензори в „електронния нос” могат да възприемат специфични миризми и посоката, от която идват по начин, подобен на животинския нюх. В „носа” дори има преграда, разделяща „ноздрите”.
Данните, записани от „електронния нос”, се изпращат безжично към компютър. Миризмата се анализира в реално време и се посочва пътят към източника. Роботизираният нос в крайна сметка ще открива хора по същия начин, както прави това едно обучено куче.
Отдавна трябваше да се използват електронните чип-нос в откриването на особено опасни болести, които се предават по въздушно капков път особено по аерогари, гари и автогари. По натам е безпредметно да Ви говоря за моменталният анализ на издишваният въздух и определянето на състоянието на даденият пациент и неговата температура. Може да се поставят, и автомати па граничните пунктове, които да предотвратяват пренасянето на особено опасни болести независимо дали е от незнание или терористичен самоубийствен акт, което много е вероятно в близко бъдеще…..
Борис твърде далеч си от представата си за цените на куче спасител, както и нужното време за обучение от инструктор. А и далеч си от цената на робот, който само може да се движи тромаво (примерно с вериги) и управляван дистанционно. Както казах, като се правят роботите масово ще се окаже, че може би не 100, но 10 робота са точно колкото е 1 куче, включващо и обучението му. А освен това роботите не изискват поддръжка – веднъж го правиш и го буташ на склад за когато дойде бедствието.
А това, което почваш с “освен това” не го разбрах. Нали четеш, че и аз съм написал същото – че качествен електронен нос няма. Виж, ако пчели и оси вършат работа, както казваш – тогава с тях е OK.
Драгомир, 100 робота вероятно ще струват колкото обучението на 10 000 кучета, ако не и повече. Освен това обонянието на кучето може да разпознае наличието на дадено вещество в концентрация милиони пъти по-малка от нужната за разпознаването от машина.
За момента единствения подход, за който знам, че може да се конкурира с обучените кучета е “биомашинка” базирана на обучени пчели или оси. В машинката се вкарват 20 до 40 обучени пчели или оси и се наблюдава реакцията им, за да се издаде звуков сигнал при нужда.
Един робот трудно, но 100 робота ще са по-добри от кучето. И цената им може би ще е съизмерима с отглеждането на кучето.
Все пак електронното обоняние не е много развито направление. И може би си има причина: Без разчитане на специфични химически реакции, твърде трудно е да анализираш миризми. А електронният нос в това устройство е само спектрометър…
Абе похвално сте започнали, ама едно обучено спасително куче обдушва декар трудно проходими развалини за десет минути, като се напъхва във всяка възможна дупка. Робот може да го стигне… ама друг път…