„Портрет на Фредерика” от Никола Маринов е сред първите дигитализирани картини от Samsung
Samsung стартира проекта „Непознатото богатство” с дигитализация на първите 200 акварелни творби от фонда на Националната художествена галерия. Целта е постепенна дигитализация на целия архив на НХГ през 2015 г. – всички художествени техники, автори и творби.
Дигитализираните към момента картини ще бъдат представени на дигитална изложба „Непознатото богатство” в Националната художествена галерия в периода от 28 ноември до 14 декември тази година. Поради естеството на акварелната техника и спецификите на съхранение на тези произведения, част от тях не са били излагани никога, а останалите се излагат сравнително рядко, вследствие на което широката публика почти няма достъп до повечето акварелни творби.
Освен дигиталната изложба, Samsung създава и мобилно приложение „Велики български художници”, което всеки ще може да свали безплатно от Google Play след 27 ноември. Приложението съдържа всички дигитализирани до момента картини с информация за име на картината, автор и година, като постепенно ще се обновява с нови произведения.
„За нас проектът „Непознатото богатство” е начин, чрез своите иновативни технологии и продукти, да предоставим на хората достъп до скрито национално богатство, повод за гордост за всички българи”, заяви Кристина Щерева от Samsung България. „Отглеждането на добре образовано и информирано младо поколение, което познава и цени своето национално историческо и културно наследство, е задължение на цялото общество, включително и на нас – представителите на бизнеса”, допълни тя.
Проектът „Непознатото богатство” е продължение на вече установени отношения на сътрудничество между Samsung и Националната художествена галерия чрез проекта „Училище за изкуство и дизайн” през 2013 г., който включваше организиране на безплатни уроци по рисуване за ученици между 10-12 години в НХГ.
Идеята на компанията е да организира национално турне на дигиталната изложба в няколко големи града през 2015 г., както и да развива и обогатява мобилното приложение „Велики български художници” чрез дигитализиране на нови творби.
До Драгомир: Споделям донякъде вашето мнение, най-вероятно точно за такъв вид сканиране става въпрос, но уви ТехНюс винаги са представяли информацията твърде посредствено. Не се сърдете, те просто толкова си могат.
Как ли се е развила дигиталната наука без експерта Драгомир, да казва кое било дигитализация и кое не?
Значи викате, че са ги дигитализирали? Те просто са ги фотографирали. Защо използваме модерни термини, само за да пишем плюсове на инициативата.
Под дигитализация може да се говори, ако имаме някакъв по-сложен процес, свързан с преценяване на вида на обекта, избор на осветлението, много висока разделителна способност, а ако обектите са тримерни – тогава се избира и дали ще се сканират 3D, или ще има снимки и под какви ъгли спрямо обектите.
Ако споменатата дигитализация беше точно такава, каквато описах, то щеше в статията да се съдържа и някой друг впечатляващ параметър (примерно 1200 dpi). Ако въпреки всичко казано наистина са приложили горния процес, то това отново показва нивото на журналистиката ни и това че не знаят базови неща, като такива с думичката “дигитализация” какво трябва да се отбележи като съдържание.
Браво!