Биометрични падове правят подписите по-сигурни

Падове за електронно разписване на документи с биометрична проверка се използват от все повече компании и администрации в България. Подписи върху електронни устройства – таблети, които разчитат биометрично автентичността на подписа, се полагат вече в паспортна служба, КАТ, доставчиците на комунални услуги и телекомите.

Компаниите, въвели електронното подписване върху таблети, отчитат сериозни спестявания (източник: европейско проучване на Arx)

Компаниите, въвели електронното подписване върху таблети, отчитат сериозни спестявания (източник: европейско проучване на Arx)

Очаква се банките да са следващите, които ще въведат новата технология. Засега поне една от тях – ПроКредит Банк – предлага тази възможност на клиентите си при подписване на банкови документи. Услугата е напълно безплатна и е важно потребителите да знаят, че информацията за банковата операция се изписва на екрана на таблета и те могат да се запознаят с нея преди да подпишат.

Саморъчното електронно подписване позволява „улавяне” на редица допълнителни характеристики на подписа извън визуалните. Такива са, например, упражняваният натиск, скоростта на подписване, наклонът, посоката на почерка и др. Тези биометрични характеристики се записват като част от самия електронен подпис и служат за сравнение при последващото полагане на подписа от едно и също лице. Новата технология предпазва при опити за фалшификация на подписа от страна на трето лице.

След полагането му, електронният подпис става неделима част от оригиналния електронен документ, който банката съхранява, а клиентът получава по имейл. По този начин освен в извлечението от сметката си, клиентът може да проследи и по имейл извършените от него преводи, както и да предостави документа, в случай че му бъде изискан от счетоводител, държавно учреждение и др. Електронните оригинални документи отговарят на европейските стандарти за информационна сигурност и са сертифицирани по ISO.

Компаниите, въвели електронното подписване върху таблети, основно  спестяват 68% от сканиране, копиране, координация на подписи, 65% от ускоряване на процесите по обслужването на клиентите и 53% от хартия и консумативи, сочи европейско проучване на производителя на падове Arx.

За клиентите, които приемат да полагат електронен подпис на таблет, остават основните предимства като сигурността, че никой не може да фалшифицира подписа им и най-вече спестяването на време и излишни хартиени копия от документи.

Екологичният ефект от въвеждането на технологията също е значителен. Замяната на хартиените оригинали на банковите документи, например – платежни нареждания, ордери, искания за откриване на сметки и т.н., с електронни, значително намалява използването на хартия.

Само като екземпляри за клиенти в ПроКредит Банк се разпечатват над 4,7 млн. документи годишно. С въвеждането на електронното подписване от банката очакват да постигнат до 60% намаление на използваната хартия, като така спасяват близо 213 дървета годишно.

Коментари по темата: „Биометрични падове правят подписите по-сигурни”

добавете коментар...

  1. незнайко

    И понеже таблета е хванал детайли, които дори един опитен графолог не може, после много лесно може да се възпроизведе подписа и на хартия и да се представи за достоверен. Дори и да се направи експертиза, тя само ще потвърди достоверността му. Накратко – нов инструмент в ръцете на измамниците, особено като знаем колко лесно се продават клиентски бази данни, та какво пречи към тях да се добави и файла генериран от подписването върху таблет.

  2. абв2

    В Комисията за защита на личните данни са заведени най-много оплаквания срещу банки и мобилни оператори.
    Как банките и мобилните оператори ще гарантират, че няма да използват подписите за други документи?

  3. Аз

    Абсолютно съм съгласен с abv!Само че трябва да си траем госпожо(господине),че ако се набива прекалено истината излиза някакъв костюмар и започва с повърхностни и елементарни “доказателства” колко са грешни такива мнения…И ето че тяхната истинска цел е изпълнена!

  4. abv

    Само един ред липсва в края на статията – “Платена публикация” 🙂

Коментар