Целта на Intel ISEF е да привлече вниманието на обществеността към младите таланти и техните проекти, заяви Мануела Чугудеан
За първи път тази година България ще се представи с цели 4 проекта на най-голямото предуниверситетско състезание за наука и инженерство в света – Intel International Science and Engineering Fair (Intel ISEF). Това е третото поредно участие на страната ни в надпреварата. Досега обаче България е участвала с не повече от 3 проекта.
Петима наши гимназисти ще представят научно-изследователски проекти на ISEF. Това са Христо Стоянов, Григори Матеин и Марин Шаламанов от София, Васил Василев от Карлово и Петър Гайдаров от Пловдив.
Българските момчета ще се състезават с над 1700 други гимназисти от 70 държави, региони и територии, за да демонстрират своите независими проучвания. „Целта на този панаир е вниманието на обществеността да се привлече към младите таланти и техните проекти”, коментира Мануела Чугудеан, маркетинг и PR мениджър на Intel за Централна и Източна Европа.
Младите таланти се състезават за награден фонд на стойност 5 милиона долара. Победителите във всяка категория ще бъдат обявени на 15 май 2015 г.
„България участва за трета поредна година в това състезание. Традиционно страната ни изпраща до 3 проекта, но тази година е изключение”, обясни Константин Делчев, координатор на българското участие. По думите му, четвъртият, „извънреден” проект е този на Марин Шаламанов и Васил Василев.
„С него те вече взеха награда от европейския конкурс за млади учени, организиран от Европейската комисия”, посочи Делчев. Според него, тази година България има най-опитните участници в международното състезание.
Всяка година над 8 милиона ученици, които взимат участие в местни и регионални научни конкурси към мрежата на Intel ISEF, си съперничат за възможността да участват на Intel ISEF и да се борят за награда от 5-те милиона под формата на награди и стипендии.
Звуков анализ на химическия състав на течности
Григори Матеин, Първа Немска гимназия, София
Проект за анализиране на състава на течности по шума им при загряване е разработката на Григори Матеин от Първа Немска гимназия, София. В предишни изследвания е демонстрирано, че спектърът на звука, издаван от течности по време на нагряване, се влияе от техния състав. Въпреки това, по думите му, доста малко е постигнато в тази област през последните години.
Върху звука на течностите при загряване влияят фактори като околна температура, материал на съда, покритие и др. Затова ключовият момент в това проучване е изграждането на експериментална установка, която да осигурява надежден контрол върху страничните фактори (температура и обем на течността, силата и размера на нагревателя и т.н.).
Проектът може да намери приложение в индустриалната химия и екологията – за анализ на състава на течности, за засичане на замърсена вода и др.
Генетични алгоритми за фундаментален анализ на фондовата борса
Марин Шаламанов, Национална Природо-математическа гимназия, София
Генетични алгоритми за фундаментален анализ на фондовата борса са разработили Марин Шаламанов и Васил Василев от Националната Природо-математическа гимназия. По техния метод вече тече борсова търговия в реално време – от 7 месеца. Резултатът е 6,8% увеличение на приходите, тоест приблизително по 1% на месец.
Васил Василев, Национална Природо-математическа гимназия, София
Технологията на Марин Шаламанов и Васил Василев използва методите на еволюцията, за да намери оптимална стратегия за търгуване на валутната борса. Тяхната разработка намира приложение във Forex търговията.
Криптограски сигурно засичане на огледални светове
Криптограски сигурно засичане на огледални светове – така е наречена разработката на Христо Стоянов от Софийската математическа гимназия. Той обяснява своя проект по следния начин:
Христо Стоянов, Софийска математическа гимназия
„Когато два компютъра се свързват през интернет, те ползват така наречените IP адреси. Конструирането на пътя от устройства за трафика на данните е изключително несигурен и крехък процес. В момента се внедрява нова инфраструктура, която позволява удостоверяване на тези пътища. Инфраструктурата възлага на пет организации разпределението на IP адреси и упълномощаването единствено на истинския собственик да използва тези ресурси. Високата централизация е изключително ефективна срещу външни заплахи, но сериозен проблем е възможността на организациите еднолично да изземат вече разпределени ресурси. Скорошни изследвания създават механизми за засичане на подобни действия от организациите. Едно от условията, за да са ефективни тези механизми, е всички участници да разполагат с еднаква информация относно собствеността на ресурсите. Моят труд създава един допълнителен механизъм, който осигурява глобалната консистентност на информацията срещу определено количество злонамерени участници. Освен това моето решение може да се използва за децентрализиране на публикуването на тази информация”.
Проектът на Христо Стоянов може да намери приложение в ИТ сигурността и гарантирането на достъпа
Паркиращи функции
Петър Гайдаров, Образцова математическа гимназия, Пловдив
Паркиращите функции са във фокуса на проекта на Петър Гайдаров от Образцова математическа гимназия в Пловдив. „Паркиращите функции и обобщените паркиращи функции са свързани с един математически обект, наречен „покриващи дървета”. Досега само за паркиращите функции има известна връзка между статистиката на двата обекта. В проекта за Intel ISEF можем да намерим начин да се изгради подобна връзка за общи паркиращи функции”, обясни той. Разработката може да намери приложение за координация и връзка в точните науки – математика, физика и др.
Пътят на иновациите на младите учени: публикация, продукт или патент
За всеки от проектите може да се очаква или да бъде публикуван в някой от световните научни журнали, или да доведе до създаване на конкретен пазарен продукт, или да роди патент за нова технология, обясни Константин Делчев
Трите „П” – публикация, продукт, патент – са възможните пътища пред разработките на младите учени, които представят своите научни проекти на Intel ISEF. Иначе казано, за всеки от проектите на гимназистите може да се очаква или да бъде публикуван в някой от световните научни журнали, или да доведе до създаване на конкретен пазарен продукт, или да роди патент за нова технология, обясни Константин Делчев, координатор на българското участие.
В повечето случаи изследванията, дефилирали на панаира за наука и инженерни разработки, имат потенциала да бъдат доразвити в по-сложни научно-изследователски проекти. Нерядко те привличат вниманието на водещи световни технологични университети и институти. За тях панаирът е възможност да привлекат в екипите си млади умове и плодотворни таланти, силно мотивирани и целеустремени.
