Возняк: машините станаха по-важни от човека

Човеците са загубили битката срещу машините преди около 200 години. Оборудването на класните стаи с компютри няма да направи децата ни по-умни. Тези две твърдения изненадаха технологичния свят, излизайки от устата на съоснователя на Apple Стив Возняк по време на ИТ форум в Масачузетс.

Такава е реалността в днешния свят – човеците са загубили битката срещу машините преди 200 години, посочи съоснователят на Apple Стив Возняк на конференцията MassLive. Думите му изглеждат крайни, но ни карат да се замислим: в съвременната реалност не е необичайно да срещнеш човек, който говори на компютъра си, кара му се, моли му се или го хвали.

„Машините спечелиха преди 200 години“, каза Возняк. Смешно е да си мислим, смята той, че във времето, в което мнозина са очаровани от идеята да си говорят с часовниците си, човекът все още е решаващият фактор.

Наша собствена си е вината за това, че сега машините ни контролират, а не ние тях, смята Возняк. „Ние ги направихме твърде важни. Стигнахме дотам, че сега ние самите сме домашният любимец“, каза той. Топ-шефът е споменавал концепцията си за домашния любимец и по-рано. Убеден е дори, че изкуственият интелект е сериозна заплаха за човешкото оцеляване.

Разтърсващо е да чуеш как съосновател на една от най-големите в света технологични компании споделя мислите си, че компютрите далеч не са нещо много добро. Особено в областта на образованието.

„Много от нашите училища забавят развитието на учениците“, казва Возняк. „Поставяме компютри в училищата, но децата, които излизат оттам, не са способни да мислят по-добре“.

Компютрите, казва още Возняк, не могат да компенсират факта, че паралелките са твърде многобройни. Те не могат да компенсират това, че деца, които имат специални таланти, биват възпирани от системата. Компютрите не могат да накарат децата да бъдат креативни.

Не е ли прав?!

Докато човечеството върви към един свят, в който всичко бива управлявано от компютри – до състоянието, при което чиповете ще бъдат имплантирани в телата ни – на дневен ред остава този основен въпрос, все така без отговор: всичко това ще ни направи ли по-щастливи?