Напълно погрешно е очакването, че лекторите ще „наливат материала с фуния” в главите на своите ученици. Те предлагат насоки и помощ, но човек сам трябва да извърви своя път към придобиването на знания (снимка: mytoplisting.com)
ИТ секторът е едно отделно пространство, което се развива със скорост двойна на тази в обикновения свят. Технологиите се изменят непрекъснато, а необходимостта от високо-квалифицирани специалисти расте с всяка изминала минута. Кандидат-ентусиасти се намират в изобилие, ала качествените кадри са дефицит.
Човекът е „социално животно”. Прекарва живота си в непрекъснато издирване на компания, на модели за подражание и, разбира се, на одобрение. По тази причина следи и тенденциите. А през 21-ви век те го насочват към перспективната професия Програмист.
Софтуерното инженерство обикновено се възприема като мъжка професия. Причината, може би, се крие във факта, че компютърните игри са неизменна част от момчешкия живот. И лека-полека у много хлапета се заражда желанието сами да създадат следващото световноизвестно геймърско забавление.
Но според статистиките, числеността на жените-геймъри също е доста голяма. В Англия те дори надвишават броя на запалянковците от силния пол. А и програмирането не се изчерпва само с игрите. То е за всеки човек, без значение от пол или възраст, който е способен да издържи на безсънните нощи и напрежението, съпътстващи както учебния, така и работния процес по-късно.
Има и хора, които се насочват към изучаване на компютърните науки, поради факта, че заплащането е високо, а почивката в изобилие. Но реалността никога не е така приказно розова.
Много са качествата, които превръщат програмиста в истински добър специалист. Страстта към „коденето”, хипнотизиращото въздействие на компютърните екрани, „наркотичната” зависимост към мишката и клавиатурата – те биха могли да мотивират някого да се захване с професията, да превърнат дори и ученето му в удоволствие, но само това не е достатъчно.
На първо място са знанията и практиката. Солидната подготовка, познаването на колкото е възможно повече програмни езици и умелото им практическо прилагане са нещата, които работодателите търсят у своите бъдещи служители. А за целта са необходими усилия.
Само по себе си посещаването на лекции и на специализирани курсове не носи нищо. Лекар, счетоводител или програмист – знанията във всяка една област се придобиват чрез четене и упражнения.
Напълно погрешно е очакването, че лекторите ще са тези, които ще поднасят цялата необходима информация, които ще „наливат материала с фуния” в главите на своите ученици. Те предлагат насоки и помощ, но човек сам трябва да извърви своя път към придобиването на знания. Трябва да се интересува от новостите, да се рови из учебници и сайтове, да си задава въпроси и да достига до отговори. Трябва да практикува, да си търси стажове, дори и ниско платени. Важното е да не бездейства.
А когато нещо се променя толкова бързо, колкото ИТ сектора, ученето никога не престава. Не спира дори и когато програмистът работи и е усвоил до съвършенство необходимите за конкретното място умения. Защото ако желае да остане конкурентоспособен на трудовия пазар, е необходимо ежедневно да разширява познанията си. Дори и в посоки, които за момента му се струват излишни. В противен случай рискува след десетина години да се окаже ненужен за софтуерния свят.
Сред първостепенните качества за програмиста е и креативността. Ако човек желае само да изпълнява задачи, да следва вече установените схеми и модели за работа, то въображението дори е излишно. Но ако мечтае да създава продукти, да прокарва иновативни решения, да твори и изобретява, то логическото мислене трябва да върви ръка за ръка с креативното.
Всеки човек е в състояние да развие еднакво добре и двете. Именно стремежът към „развинтване” на въображението е в основата на редица неща, които на пръв поглед изглеждат безсмислени. Честите отпуски, времето, прекарано в играене на джаги, компютърните игри и забавните картинки – всичко това би помогнало на един истински специалист да избистри мозъка си и да се вдъхнови. Но само в случай, че не спира да мисли за програмистката си задача. А тогава и четирите часа работа ще са равносилни на осем, прекарани в бездействено съзерцаване на монитора. Но за да се роди идеята, тя трябва да бъде подплатена с богат резервоар от предварително натрупани знания.
За ИТ специалиста от значение са и добрите комуникативни умения. Ако работи в екип, то ежедневно ще му се налага да обменя информация и съвети със своите колеги. Чрез умелото си говорене би могъл да завърже и редица полезни контакти, да омае своите шефове. Тези умения ще са му необходими и ако се опитва да популяризира свои нови продукти. В подобен случай дори и бегли познания в сферата на дигиталния маркетинг също биха били от изключителна полза.
Трябва да си обичаш работата и да си всеотдаен към нея.
В повечето частни фирми подписваш договор, в договора има клауза и пише че всико което си създал по време на престоя като работник в дадената фирма е собственост на фирмата в която работиш и че нямаш повече никакви претнции
към фирмата.
Нещо да добавя Програмистите се водиме в администрацията като РАБОТНИЦИ.
Недейте да го забравяте това.
Едно време беше престижно. Който е решил да става програмист, да знае, че вече ще му викат “кодер” с цел да принизят това, което прави; Ще има безсънни нощи, дедлайни, болки в кръста, в китката, в рамото, взиране в монитора, намаляване на зрението. И постоянна конкуренция с множество бедни индийци (а и българи), готови по всяко време да му вземат работата за част от заплащането.
Интересно е и при пенсионна възраст 65-67 години, как ще се пенсионира този “кодер”. За печалбите от голямата заплата инфлацията ще се погрижи.
Който иска дълъг живот и по-малко проблеми, по-добре да захване нещо доходно и не толкова изпържващо.
Иванчо, Иванчо
явно никога не си ходил в ИТ фирма, щом така коментираш.
А те масово са собственост на големи външни фирми и с ръководства, дето нямат нищо общо с твоето описание.
Ама млъкни сърце …
🙂 Спомням си думите на Драго Славов.
..”За добро програмиране трябва и здраво дупе”..
Вече не се сещам по какъв повод бяха, но това не е важно. И няма никаква метафора!
Просто трябва да си готов да стоиш часове на стола и пред монитора.
Беше времето, когато се пишеше основно на С, доста асемблер, а малко по-късно С++, после Питон, Пърл… Та такива ми ти работи.
Сега е по-приятно обаче да се садят домати и чушки. 😉
Да, добре казано но с няколко но-та!
Но никой висококачествен програмист НЯМА да стои и да работи в България на ниска заплата и с неграмотни ръководители и техните роднини.
Относно колко било доходоносно за съжаление не си струва човек да си съсипва здравето и похабява мозъка след като човек може да си вземе нещо хуманитарно.
Например много е популярно детска педагогика и специалност публична администрация или някакво УНСС и точно такива много високо платени хора управляват фирми с ниско платените ИТ специалисти, които се скъсват от работа и се отчитат на такива кратуни.
Това НЕ Е вярно че професията била мъжка просто момичетата не са глупави да се тормозят след като могат да изкарват много по-леко и много повече пари от административни и ръководни длъжности.
С това приключвам – като става дума за доходоносна работа определено не е работата на ИТ специалист или на софтуерен разработчик.
Много доходоносно е само работата на бизнесмените, предприемачите както и професия дУпетат и още по-добре Евро-дУпетат. 🙂
Браво, добре написана и вярна статия. Нека тя обаче не обезсърчава хората, които те първа или скоро са започнали да програмират. С времето идва всичко: повече знания, повече опит, по-добро разбиране на това, което правиш.
И нека да не се забравя, че за успешен продукт се искат не само добри програмисти, а също всеотдайни тестъри, дизайнери, мениджъри и продавачи.