За дистанционна работа се говори отпреди 40 години, но напоследък, с развитието на технологиите, този начин за изпълнение на служебните ангажименти стана особено актуален. Необходими са компютър, интернет и подходящ софтуер за пълноценна работа от дома, с достъп до фирмените документи и приложенията.
Нивото на развитие на технологиите в момента е такова, че за много бизнеси на практика няма значение дали служителите работят в офиса или на друго място. Нещо повече, компаниите могат да спестят средства, разчитайки на отдалечени сътрудници, а те, от своя страна, да избегнат изтощителните пътувания до офиса и обратно.
Главна предпоставка за ръст на дистанционната заетост е взривното развитие на информационните и комуникационни технологии. Виртуалният десктоп с мрежов достъп до цялата необходима информация от всяко място и от всяко устройство може да замени напълно стационарното компютъризирано работно място в офиса.
Подобна трансформация и виртуализация на работния инвентар променя глобално принципите на офисната работа. Наблюдава се нова тенденция в схемата за организация на труда в компаниите – това са дистанционните работни места, без териториална и техническа зависимост от офиса.
Според различни изследвания, вкл. на Станфордския университет и консултантската фирма PwC, в близките няколко години на пазара за наемане на кадри в развитите страни ще спечелят тези компании, които предвиждат възможност за работа от вкъщи в трудовите договори на служителите поне за 2-3 дни в месеца, дори и при по-ниско заплащане.
И работодателите, и служителите разбират ясно, че отдалечената работа с използване на облачни технологии има предимства и за двете страни, въпреки някои опасения. Така например, около 80% от анкетираните мениджъри посочват високата икономическа ефективност на отдалечената работа при използване на съответните ИТ услуги, които позволяват организиране на териториално разпределени колективи.
Мениджърите признават, че не контролират в традиционния смисъл заетостта на своите служители през деня, дори да е налична техническа възможност за това. Голям процент от ръководителите оценяват позитивното влияние на специалните решения за комуникации, контрол, планиране на дейността и ефективност на работата.
Икономическият ефект от дистанционната работа се постига за сметка на съкращаване на времето за път, достъп до работни документи при отпуск по болест или принудително отсъствие от офиса, намаляване на наемите за работни площи и разходите за техническа поддръжка и дори генериране на приходи от освободените работни места чрез отдаването им под наем.
Особено важен е и ръстът на производителността на труда. Максимален ефект носи внедряването на комплексен софтуер за автоматизация на работните процеси и подобряване на уменията за управление на проекти. Появяват се възможности за неограничено мащабиране на бизнеса, намаляване на себестойността на продукцията и повишаване на производителността на персонала.
Субективни наблюдения: Преди година имаше доста английски спам, топтал, после малко холандски, напоследък берлински. Около половината искат да се преселиш, чудя се защо.
В моите очи дистанционната работа е възможност да намериш работа в платежоспособен пазар, без да е нужно да емигрираш и да си объркваш живота.
Всичко звучи добре, но трябва да се споменат и негативните страни на дистанционната работа, за да бъде реалистично гореказаното. Като негативни страни могат да се посочат отчуждението, демотивираността за поддържане на добър външен вид, по-малкото движение и заседяването пред компютъра и много други. Тези негативи водят след себе си – влошено здраве и живот в една “нереалистична” среда – виртуалната.