Смартфоните са удобни, дават много и разнообразни възможности, но дали младите хора могат да преценят кое е правилно, кое е добре и кое – не
Септември отмина и като че ли с това стихнаха вълненията около старта на учебната година, тетрадките, учебниците, спортните екипи и телефоните за учениците. Наред с ежедневните вълнения около школото малцина се връщат на въпроса доколко е редно, разумно или безопасно да се даде смартфон в ръцете на децата.
„Не можеш да спреш технологичния прогрес”, казваме си наум. Днес всички имат компютри, интернет, светът върви напред. И все пак… Опасно ли е да дадем на децата смартфони?
„Мамо, трябва ми смартфон”, казва детето. После започва аргументацията. „Всички имат, само аз нямам! Ще изглеждам като бебе без смартфон!”. Разговорът може да отиде даже по-далеч: „Нужен ми е, за да мога да си пиша домашните на него!”. Разбира се, последното си е съвсем възможно, няма спор…
Но да дадеш в младежките ръце смартфон може да крие редица неприятни странични ефекти. И тук далеч, далеч не става дума за потенциално големите сметки за безкрайни разговори и мобилен интернет! Има сериозни, реални рискове.
Нуждата от напътствия в опознаването на света
Смартфоните са удобни, дават много и разнообразни възможности. Но пред всички тези възможности способни ли са младите хора да преценят разумно кое е правилно, кое е добре и кое – не? Персоналните устройства дават достъп до море от информация. Осигуряват на децата безгранични възможности да изследват и научават. Как обаче може да е сигурно, че те ще отсеят полезното от разрушителното?
Тук идва ролята на родителя, който именно за това е родител, защото дава насоки на растящия човек. Това е естественият начин детето и младежът да научава кое каква стойност има, кое е важно, кое – хубаво. Родителят е този, който е длъжен да помага на децата си да разбират, да осмислят последиците от действията си, да бъдат отговорни човеци.
Неолибералната школа учи родителите да бъдат приятели с децата си. Насърчава ги да си говорят с наследниците си по приятелски, „като равни”, да не казват „не”, да пазаруват заедно в мола, да пият кафе, да си говорят като зрели хора. Този подход, разбира се, е чудесен; но често пъти забравяме, че родителството означава по-възрастният да напътства младия, да го насочва, подкрепя, насърчава, но най-вече – да изгражда мироглед.
Не е случайно това, че промените на ролите и авторитетите у дома съвпада с бума на персоналните устройства. Технологиите промениха правилата на играта в родителството. Давайки на младежите достъп до интернет рано – при това по този твърде личен и мобилен начин, осигуряван от смартфоните – е налице твърде голям риск те да се втурнат в свое собствено разузнаване на света без родителското напътствие и подкрепа.
Тънката граница на загубата на контрол
Всички сме наясно, че децата не винаги ще използват своя смартфон мъдро и разумно. Но с перманентния и вездесъщ достъп до интернет малките грешки биха могли да имат големи последици.
Спомням си случай, когато един младеж смело бе отправил покана за партито за рождения си ден до всички знайни и незнайни приятели из социалните мрежи. В деня на партито в дома му започнаха да идват хлапета от целия град. Накрая малкият апартамент се напълни „до ръба”. Изненадата дойде, когато той влетя в кухнята при майка си (а тя бе обещала да стои барикадирана там, да не безпокои децата и само да подава блюдата) и момъкът изрева: „Мамо! Не ги познавам тия! Ела да ги изгониш!”.
Това, разбира се, е относително безобиден сценарий. Много, много по-сериозни биха могли да са резултатите от подобна ситуация, в която безброй непознати нахълтват безпрепятствено у дома при едно младо момче или момиче, което е самичко.
Проблемът отива дори по-далеч заради модата всичко да се снима и публикува. Заснемането на необичайни събития и селфита тласка мнозина към крайности. Неотдавна известен спортист в САЩ се оказа „домакин” на тържество, на което нахлуха около 200-300 тийнейджъри; в еуфорията си младежите изпотрошиха дома на спортиста, заснемайки всичките си „подвизи” и публикувайки ги в социалните мрежи. Twitter беше пълен със селфита на тийнейджъри, които са се снимали с личните вещи на футболиста. По-късно звездата използва социалните мрежи, за да прикани „гостите” да се съберат и да поправят счупеното. Щетите бяха оценени на около 20 хиляди долара, без да се броят откраднатите вещи.
Ето колко лесно нещата излизат извън контрол. Това всъщност е увеличителният ефект на смартфоните върху младите хора.
Кои снимки и селфита при кого отиват?
Естествено, чатенето с приятели и съученици е едно от най-времепоглъщащите занимания на децата със смартфон в ръка. Звучи нелошо – това е лесен начин да поддържаш връзка с някого и изглежда относително безобидно. Да, безобидно, дори когато сутрин се тътрят със зачервени очи, видимо недоспали от среднощния чат.
Нещата загрубяват тогава, когато в разговорите се намесят еротични елементи. Не са малко случаите, когато деца, особено тийнейджъри, коментират откровено сексуално съдържание и разменят свои еротични снимки. Разбира се, те ги изпращат на събеседника си с ясната идея, че снимката ще бъде видяна само от един човек. Нерядко обаче подобна снимка поема по пътя на публично „споделяне”, многократно препредаване и публикуване. Блесва в социалните мрежи. Трупа коментари. За младия човек следват ситуации на закачки, коментари, шеги, нерядко подигравки, иронизиране, срам, унижение.
Това е само един от сценариите. Понякога снимките попадат в мрежи на опитни и добре организирани „специалисти”, които използват еротичното съдържание за изнудване. Веднъж попаднали в тази клопка, децата могат да бъдат въвлечени в дейности, противни на волята им и крайно опасни за тях. И нерядко се оказва, че децата се боят да споделят със своите родители.
Но без цифровите технологии вече не може
Родителите, без съмнение, са най-влиятелните хора в света на едно дете и един подрастващ млад човек – и най-важни за неговите постижения. Звучи ви старовремско? Такова е! Родителите са изначалната причина за успеха или неуспеха на едно дете.
С възхода на цифровите технологии като че ли родителите стават все по-склонни да отбягват вършенето на онази досадна и тегава работа, която е същността на родителството – да учат, да насочват, да напътстват. Ала родителят има за задача да провери дали детето си е написало домашното – не е достатъчно само да му прати СМС с подсещане! Родителят има грижата да говори с детето за училището – не е достатъчно само да преглежда какво ново има във Фейсбук страницата на класа.
Родителите имат дълг и той се простира доста отвъд това да бъдат приятели на децата си. Родителите имат за задача да изграждат характер, да формират мироглед, да създадат перфектната комбинация от дисциплина, етика, отговорност; да изграждат ценностите на младите хора и подхода им към света. Нормално е това да е неприятно на младежите понякога, защото далеч не всичко е лесно. В дългосрочен план обаче е важно родителите да „родителстват” – а именно да напътстват. И това е добре дошло за прекрасните млади хора, защото много по-добре е да се учиш от чуждия опит, вместо сам да „си трошиш главата”.
Боравенето с цифровите технологии е просто един частен случай на всичко това. Те, технологиите, са още един нов канал на комуникация. Но всеки млад човек трябва да има разбирането за това как всяко негово действие носи своите последствия и какви могат да са те. А родителите са единствените, които могат да направят това безопасно и безпроблемно.
