Масовото ИТ образование – за и против

Въвеждането на интензивно ИТ обучение в училищата може да се окаже първата успешна икономическа реформа

Въвеждането на интензивно ИТ обучение в училищата може да се окаже първата успешна икономическа реформа

Гореща дискусия във фейсбук пространството разкри, че идеята за масово ИТ образование се приема резервирано и с недоверие от немалко българи.

На своята страница във Facebook популярният Добри Божилов лансира идеята за незабавно въвеждане на минимум 5 часа седмично обучение по информационни технологии във всички училища и във всички класове от 4-ти нагоре, за сметка на други предмети, които са с по-ниска пазарна оценка в момента.

„Ще усетим ефекта още след 2-3 години, когато първите по новата програма започнат да излизат от училище. Това ще е първата успешна икономическа реформа, след 30 години приватизации, концесии, банки, финанси, борси и всякакви други идиотии…”, коментира Божилов, който в момента работи именно като програмист.

Той набляга на всеизвестни факти – има огромно търсене на програмисти, заплатите са големи, обикновено се плащат пълните осигуровки. И нещо особено важно – ангажирането на повече хора да работят като програмисти в България драстично намалява стимула за емиграция.

Идеята на Божилов обаче е остро критикувана от потребителите във Facebook. Преобладават мненията, че подобен подход е погрешен и, че децата трябва да имат преди всичко интердисциплинарна подготовка, за да не стават „коне с капаци”.

Изтъква се още остарялата материална база в училищата, която според коментиращите е пречка за реализация на идеята. Като друг сериозен проблем се посочва липсата на учители по ИТ, предвид и ниското заплащане. Кой ще преподава ИТ за заплата от 600 лв., питат риторично коментиращи.

Има също мнения, че сривът и преоценката на софтуерния пазар са въпрос на време и нуждата от програмисти значително ще намалее, когато дойде време сегашните първокласници да започнат работа, както се случи с икономистите и адвокатите.

Разбира се, не липсват и позитивни нагласи към идеята за масово ИТ образование, като някои от коментиращите смятат, че е трябвало да направим това много по-рано – още преди 20 години. Предлагат се също по-умерени подходи – например въвеждане първоначално на мобилни устройства в образователния процес и на следващ етап добавяне на часове по програмиране.

Според Божилов, посочените проблеми са лесно решими. За оборудване с компютри и софтуер на училищата ще са необходими около 35 милиона лева – за 70 000 компютъра по 500 лв. Софтуерът може да бъде напълно безплатен – операционна система Ubuntu и среда за разработка Eclipse.

Що се отнася до недостига на учители, такива могат да се осигурят по две направления – от ИТ фирмите, които са заинтересовани, тъй като се нуждаят от кадри, и чрез образователни курсове по ИТ в рамките на няколко месеца, каквито вече предлагат редица частни компании.

Несъмнено, търсенето на програмисти е огромно в момента и пазарът изпитва остър недостиг на такива специалисти. Самият Добри Божилов се е преквалифицирал в програмист след едногодишно онлайн обучение и в момента работи за чужда фирма. Според него, дори и хора с вече натрупан опит в други професии имат шанс да започнат кариера като програмисти със стартови заплати над средните в страната, поради огромното търсене на пазара.

Коментари по темата: „Масовото ИТ образование – за и против”

добавете коментар...

  1. Дес

    А защо просто не се специализира обучението. До 12ти клас се учат толкова много и толкова излишни неща. Да, хубаво е да имаме на представа от биология и химия, но защо се учат километражни формули само на хартия без да се види и приложи на живо една дадена реакция с две вещества, например. Защо им е на децата да учат генетика на ниво кой ген отговаря за това дали ще станем дебели или не. Децата са натоварени с много тежък материал, който без адекватни учебници, адекватни преподаватели и адекватна методика на преподаване – няма смисъл да се учат, просто е безинтересно за децата. Това важи и за IT специалностите..

  2. IT Manager

    Дрънд дрън че пляс…
    За добър програмис е нужно логическо милене, т.е. решаване на логически задачи на лист хартия, за добър дизайнер е нужен опит с четка имолив. Отново слагаме каруцата пред коня! Или бизнеса с хардуер е заспал и има нужда от държавни поръчки?

  3. Иван

    Насила хубост не става. Така е и с програмирането. По-добре децата да се занимават с роботика и кибернетика. Там трябват всякакви специалисти.

  4. Тишо Михайлов

    Тая божа кравичка да ходи да си гледа БИ Партията … едно време имаше едни мераци …

  5. физик

    В съвременния свят с безпроблемен достъп до Интернет ако някой го влече, може сам да се научи да програмира без нужда от специални програми за училищата – уроци в Интернет дал Бог. Как си мислят че аз съм се научил да програмирам? В училище и унито най-много да ти дадат базова, ама наистина супер базова подготовка – от там нататък всичко е в ръцете на учащия се. Така че аз лично не виждам какво точно ще помогне такава програма (не че е лошо да я има, но не е панацея). Няма как от ученик да се направи добър програмист – трябва натрупване на знания, да се мине и през уни-то и т.н. Самото програмиране се учи лесно, въпроса е, че ако ти разбираш само от програмиране, не ми е ясно какви точно проблеми ще решаваш. Освен това ако не те влече програмирането забрави някой да те направи програмист. Така че по-скоро основната програма в образованието трябва да е не да се стремят да напълнят главите на децата със знание все едно главите им са кофи за вода, ами да ги запалят за даден предмет, да запалят искрата на любов към знанието и творчеството. Ако това стане, тогава ние не просто ще успеем да ги научим, но ние няма да може да ги спрем да искат да учат и творят.

  6. Йордан

    Лошото е, че има липса не само на ИТ специалисти.

    От една страна България загуби доста голяма част от работната си сила. Милиони млади хора напуснаха страната през последните 20-тина години. От друга страна България е в подем, защото навлязоха изключително много големи компании, които не щадят пари за заплати, за да имат най-добрите работници. И се стигна дотам, че в момента има недостиг на програмисти, инженери, лекари, зъболекари, аптекари, фармацефти, шлосери, заварчици, шофьори, че дори и продавачи и сервитьори. И навсякъде се дават добри пари вече.

    Така че вместо да се чудим как да направим от всеки Сульо и Пульо програмисти, по-добре всеки да се развива в сферата, в която наистина иска да работи и в която ще бъде добър. Както казах, работа ще има за всеки кадърен специалист.

  7. Alina G

    Искаме или не, търсенето на IT специалисти ще расте. Ако искаме да сме адекватни на търсенето-трябва да увеличим преданието на този вид специалисти. Как да стане това, без да е за сметка на останалите учебни предмети, е работа на съответното министерство. Но при всички случаи обществото трябва да наблюдава този процес.

Коментар