Независимо дали се возите в самоуправляема кола, използвате лицево разпознаване за достъп до банковата си сметка или предпазвате устройството си от бързо променящите се заплахи за сигурността, изкуственият интелект (ИИ) играе все по-голяма роля в нашето ежедневие.
Доскоро за обработката на големите обеми от данни бе необходима силата на облачните изчисления. Но сега крайните устройства – онези „на ръба“ на комуникационните мрежи, като например смартфоните и дроновете, вече са оборудвани с технологии, чрез които могат да се справят с интензивни изчислителни операции. Всъщност, в много случаи крайното устройство е предпочитаната платформа за изпълнение на приложенията, задвижвани от изкуствен интелект.
Реалността е такава, че днес се появяват повече приложения на ИИ, отколкото можем да си представим. Когато дадено устройство има функции на ИИ, то може значително да разшири и подобри живота ни – да заснема по-качествени изображения, да комуникира с нас по-естествено или да възприема околната среда и да се движи автономно до нашата дестинация – безопасно.
„Под шапката на изкуствения интелект попада всичко, което помага на устройството да възпроизвежда човешкия мозък“, казва Гари Бротман, директор продуктов мениджмънт на Qualcomm, цитиран на MIT Technology Review.
Значителното подобрение на алгоритмите за изкуствен интелект и обработката на данните вътре в устройствата – това са две важни „съставки“ от рецептата за постигане на повсеместно присъствие на изкуствения интелект. Те водят до гладко, приятно и „завладяващо“ преживяване за потребителя. Това е особено ценно, като се има предвид, че функционалността, базирана на изкуствен интелект, намира място в превозните средства, домакинските уреди и сензорите за интернет на нещата (IoT).
Подобрените когнитивни способности, дължащи се на многото технологии под чадъра на ИИ, сега могат да се реализират върху съвременните крайни устройства. Нещо повече – изкуственият интелект може да помогне на устройствата и приложенията да „осъзнаят“ по-добре потребителските нагласи и текущата обстановка, за да разбират намеренията, очакванията и предпочитанията – и да отговорят подходящо според контекста.
Базирането на ИИ в крайните устройства има няколко значителни предимства. „Първото е производителността. Обработката вътре в устройството е просто по-бърза – няма препращане на данни към облака и обратно“, казва Бротман. „Поверителността е второто. Хората се чувстват комфортно да споделят някои лични данни, но съвсем не всичко. Третата е надеждността. Мобилните мрежи са широко разпространени, но все пак няма гаранция, че винаги ще имате връзка“.
Производителността е критична. Изпълнението на алгоритми на изкуствения интелект вътре в устройството, независимо от облака, гарантира краткото време за реакция и ефективността, тъй като не е необходимо данните да се изпращат до облака и после обратно до устройството. Това е важно, защото мобилните приложения за изкуствен интелект са чувствителни към времето.
Липсата на закъснения е нещо много важно за преживяването на потребителя, за вземането на решения. В много случаи не е допустимо да има каквато и да е латентност. Едно автономно превозно средство, което трябва да използва спирачките си, например, не може да си позволи дори милисекунда забавяне – това може да бъде фатално. Подобно забавяне обаче може да се получи при облачната обработка. Това не е допустимо – решенията трябва да се вземат за по-малко от миг, за част от секунда, за да може превозното средство да се движи безопасно.
Почти същото важи и за преживяването на потребителя. Гласовият потребителски интерфейс може да понесе съвсем малко латентност. Потребителите са свикнали да получават незабавни отговори, когато използват речеви интерфейс. Забавянето на „говоренето“ ще е лошо преживяване за тях.
Обработката на приложенията вътре в крайното устройство – онова, което е „на ръба“ на мрежата – може да увеличи сигурността на самото устройство и данните, като провежда внимателен мониторинг за ненормално поведение. Локалният ИИ може да помогне за откриване на злонамерен софтуер чрез разпознаването на аномално поведение.
Надеждността също е сред важните фактори. Дори в най-развитите области на света покритието на мобилните мрежи не е повсеместно. А за някои приложения на ИИ няма място за грешки, заради недостиг на мрежов капацитет. Автономните превозни средства, например, не бива да бъдат оставяни без безжична връзка, когато, да речем, навлизат в тунел или подземен гараж. В този смисъл обработката на данните вътре в устройствата ще е важна предпоставка за функциониране на критично важни приложения като автономното шофиране.
Въпреки че много от функциите на ИИ вече могат да се изпълняват вътре в крайното устройство, „облакът“ все още има своята важна роля в дигиталния свят – той е безценно допълнение към обработката вътре в устройствата. Приложенията на ИИ все още разчитат на облачните платформи, за да управляват „големите данни“ и да „обучават“ моделите на невронните мрежи, на които се базират решенията на изкуствения интелект.
А какво стана с петото поколение мрежи, или 5G? Всъщност, те само ще подобрят изчисленията вътре в устройствата „на ръба“ – и обратно, устройствата ще могат да комуникират свободно едно с друго, да споделят данни и ситуации. Така ще се получат наистина интелигентни крайни устройства, които ни осигуряват по-персонализирани, по-хубави преживявания.