За или против лицевото разпознаване за публични услуги?

Разпознаването на лица ще бъде единственият начин за гражданите във Франция да създадат свой легален цифров идентификационен номер (снимка: CCO Public Domain)

Може ли и редно ли е технологията за лицево разпознаване да се използва за достъп обществени услуги? Този въпрос разбуни духовете в последните дни, след като Франция обяви, че планира да включи технологията в задължителните „дигитални идентичности” на своите граждани.

И ако решението на френското правителство среща отпор сред гражданите, то други страни по света изглежда няма брожения срещу събирането на лични данни под формата на пръстови отпечатъци, ирисови изображения и лицево разпознаване.

Френски експерименти

Плановете на Франция предвиждат използване на лицево разпознаване за достъп до обществени услуги, предлагани от правителството – социално осигуряване, данъци и др. Заявявайки, че иска да направи държавата по-ефективна, правителството на президента Еманюел Макрон настоява на плановете си за внедряване на програма за „дигитална идентичност” – тя е наречена Alicem. Целта е да бъде въведена през ноември – по-рано от първоначално заложената цел да заработи около Коледа.

Разпознаването на лица ще бъде единственият начин за гражданите във Франция да създадат свой легален цифров идентификационен номер. Това ще става чрез еднократно регистриране, което ще сравнява снимките на паспорта на потребителя със „селфи”, направено в приложението Alicem.

Срещу проекта вече са скочили множество организации – като се започне от адвокатски сдружения и се стигне до френския регулатор по защитата на личните данни. Агенцията заяви, че програмата нарушава европейските регулации, включително GDPR. За събирането на лични данни трябва да се изисква съгласие на потребителя, затова проектът за новото приложение се оспорва. Жалба срещу него е стигнала дори до висшия административен съд на Франция.

От друга страна има и опасения колко сигурен е Alicem, след като хакер успя да проникне в системата по-рано тази година и то само за един час. Това внесе смут у всички, знаещи за проекта. Мнозина специалисти определиха „бързането” да се въведе въпросната система за неразумно, като се има предвид, че все още не са осигурени подходящите проверки и мерки за безопасност.

Нито един от тези проблеми обаче не е възпрепятствал вътрешното министерство на Франция да продължи със схемата.

…и другаде по света

Франция не е единствена в опитите да наложи модерни биометрични методи като лицевото разпознаване за достъп до определени услуги на национално ниво. Другаде по света обаче подобни мерки като че ли срещат доста по-малко съпротива.

Китай наскоро предприе мерки, за да проверява самоличността на своите над 850 милиона потребители на мобилен интернет чрез лицево разпознаване. От 1 декември хората, кандидатстващи за нови мобилни услуги и услуги за данни, ще трябва да сканират лицата си при доставчиците на далекосъобщителни услуги. Стъпката е част от усилията на правителството за „защита на законните права и интереси на гражданите в киберпространството” и за контрол на измамите по телефона и в интернет.

Без да е изненадващо, Сингапур също изгражда схема за идентификация чрез лицево разпознаване – също за правителствени услуги. Сингапурската система се рекламира забележително – посланията на правителството наблягат на „удобството”, при което на потребителите не се налага да въвеждат кодове и пароли.

Индия пък реши да въведе използване на ирисово сканиране като част от националната си система за идентичност Aadhaar. Ирисовите снимки и пръстовите отпечатъци се свързват с уникалните идентификационни номера на гражданите – техните ЕГН – за използване при всички взаимодействия с държавните органи и институции. Надеждата на правителството е по този начин да се намалят измамите, данъците да се събират по-стриктно и да се пестят пари.

Коментар