Колко струва интернет? Колко струва удоволствието да пишем из социалните медии? Американската централна банка иска да узнае. Но кой може да го сметне?
Отговорът би могъл да помогне на Централната банка на САЩ да реши един от най-озадачаващите парадокси на съвременната икономика: настоящата експанзия е най-дългата в историята, но увеличението на производителността е слабо, а растежът на БВП, макар и стабилен, далеч не е добър.
В реч тази седмица председателят на „Федералния резерв” Джером Пауъл загатна за възможността проблемът да е в… данните. БВП измерва стойността на продуктите и услугите, които се купуват и продават. Но много от най-големите технологични иновации в ерата на интернет са безплатни за потребителите.
Търсачките, електронната поща, GPS, социалните медии – всички те са без пари за крайния потребител. Официалната икономическа статистика не е предназначена да отчита ползите, които тези услуги генерират за бизнеса и потребителите.
„Добрите решения изискват добри данни, но данните рядко са толкова добри, колкото бихме искали”, каза Пауъл, цитиран от CNBC.
Вместо това шефът се позовава на неотдавнашна разработка на икономиста от MIT Ерик Бринджолфсон – един от водещите учени, работещи на „пресечната точка” на технологиите и икономиката. В документ, изготвен заедно с Авинаш Колис от Националното бюро за икономически изследвания и Феликс Егърс от Университета в Гронинген в Холандия, учените са провели масирани проучвания, за да оценят паричната стойност на съвременнтие дигитални удобства.
Резултатите:
- Средният потребител би се задоволил с около 48 долара, за да се откаже от Facebook за един месец;
- Средната цена на отказ от услугите за стрийминг на видео като YouTube за една година е 1173 долара;
- За да спрат да използват търсачките, потребителите ще се нуждаят от средно 17 550 долара, което ги прави най-ценната цифрова услуга.
Авторите също така са провели по-ограничени проучвания със студенти в Европа на други популярни платформи:
- Един месец без Snapchat е оценен на около 2,17 евро;
- Отказването от LinkedIn за месец коства само 1,52 евро;
- По-трудно е отказването от WhatsApp – потребителите биха го сторили срещу 536 евро;
- Twitter е оценен на 0 (нула) евро.
„С течение на времето ние прекарваме все повече и повече от съзнателното си време, взаимодействайки с интернет или използвайки тези услуги чрез своите мобилни телефони”, заяви Брайньолфсон. Той се застъпва за изцяло нова икономическа мярка, която да изчислява полза, а не продукция. Изследователят я нарича БВП-В и изчислява, че печалбите от благосъстоянието само от Facebook биха добавили 0,05 до 0,11 процентни пункта към годишния му ръст.
„Това, което наистина ни интересува, ако искаме да знаем благосъстоянието на хората, е потребителският излишък – колко полза получавате, а не колко всъщност плащате”, каза Бринджолфсон.
Пауъл обърна внимание и на изследванията на учените Дейвид Бърн и Карол Коррадо, които използват обема на данни, предавани чрез широколентов, кабелен и Wi-Fi интернет, за оценка на стойността на онлайн продуктите и услугите. Техният анализ показва, че БВП би бил с половин процент по-висок за десетилетие, ако беше включен пълният обхват на цифровата икономика.
„Силно видимите иновации в предоставянето на съдържание за потребителите повдигат въпроса дали в съществуващите национални баланси не липсват мерки за стойността на съдържанието, доставено на потребителите чрез използване на цифрови платформи”, казват авторите в своя документ.
Пауъл изнесе речта си на годишна конференция на икономистите, където темата беше интегрирането на старите и новите икономики. Неговото гледище може да се обобщи и с философския въпрос, който той сподели в заключение на изказването си: „Как следва да оценим лукса на това, че [имайки GPS] никога няма да ни се налага да молим хората да ни упътят?”…