Време е за е-образование. Сега.

Е-обучението е приложимо и работи дори в мащаба на голямо училище
(снимка: CC0 Public Domain)

„Още щом чух за първия случай на коронавирус в България, взех решение уроците в моята школа да се провеждат по Вайбър”, казва Люси Баровска – основател на частна езикова школа в София. Казва го в края на деня, в който моят син взе участие в първия си Вайбър урок по английски, седейки си у дома, още на 10 март.

Тишината в стаята, гласът на учителката от смартфона, споделените снимки на задачи в приложението, тетрадката и химикалката бяха напълно достатъчни за провеждането на часа.

„Мисля, че ако трябва да взимаме мерки, то е именно сега, в момента”, казва Баровска. „Направих тази стъпка не защото ме е страх от вируса и от това да се разболея, а именно защото смятам, че е моя социална отговорност да го направя”.

Социална отговорност! Без значение дали паниката около коронавируса е пресилена или не, всички сме наясно, че едно пространство, където се събират десетки и стотици деца в едни и същи помещения и прекарват най-малко час едно до друго, е ултра-ефективен инкубатор за всякакви бацили. Това се вижда добре в училищата в големите градове. В тях постоянно циркулират грипове от най-различни мутации и „версии”, коки и други зарази. За силно заразен вирус като въпросния коронован бацил това е рай.

„Макар децата да не са уязвима група, те много бързо разнасят зарази. Просто няма как да ги спреш да имат близки контакти в училище”, казва Явор Джонев, технологичен експерт, съосновател на Сирма Груп и сътрудник в Институт за прогресивно образование. „Отварянето на училищата от понеделник със сигурност ще доведе до рязък скок на общите зарази от коронавируса”.

Това, според него, има огромен потенциал да ускори мрачната спирала: всеки разболял се заразява поне трима в обкръжението си по време на 14-дневния инкубационен период, тоест един заразен „подарява” вируса на поне още 40 човека. А подобно ускорение в кратък срок може да доведе до колапс на здравната система.

И ето тук идва големият въпрос: как да спрем децата от училище, нали трябва да учат?!

В карантинираните райони на Китай, откъдето тръгна заразата, децата учат онлайн. Всяко стои в дома си, но слушат уроците по интернет, разказа пред Borbabg търновската художничка Гергана Рахнева, която от ноември е със семейството си в Цунчин.

„Дори и вкъщи, те обличат униформата на училището си, слагат си червената връзка, отдават чест на знамето – кой както може. Някои деца гледат урока, който следва, на таблети, други – на компютри, има и такива, които ползват само мобилен телефон. Но никой не кръшка, никой не се оправдава. Дори и физкултура карат по този начин – онлайн”, разказва художничката.

Какво пречи на българските училища да провеждат уроците си онлайн, като китайските? През последните години образователната система в страната ни бе достатъчно „дигитализирана”. Учителите имат компютри, имат лаптопи, имат интернет. А и да нямаха – днес всеки носи в джоба си един малък компютър, наречен смартфон.

Паралелно с това в последните години беше разработено огромно количество образователно съдържание в дигитален вид – презентации, филмчета, мултимедия. Виждали сме блестящи образци на подобно съдържание по конференциите за технологии в образованието. От своя страна, учителите имат мрежа за обмен на подобно съдържание помежду си.

Най-сетне, дори да нямаше такова образователно съдържание, налице са прекрасни „външни” разработки на образователно съдържание, като например сайта Уча.се. Дори да не съществуваше огромната база от мултимедийни обучителни материали, създадени с труда на българските учители от цялата страна, държавата може да се обърне към подобен източник и да „откупи” неговите ресурси в полза на децата от страната.

Каквато и да е цената на откупуването на подобно съдържание, и дори заедно с цената на евентуалното осигуряване на техника и свързаност за региони в нужда (такива, които по една или друга причина са останали без адекватна техника или интернет), то тя със сигурност е несравнимо малка спрямо цената на стотици и хиляди разболели се деца!

Защото тези деца, освен че ще преболедуват, ще заразят десетки хора около себе си. Защото тези деца, макар да не искат, може да заразят своите възрастни баби и дядовци – а знаем, че най-старите са най-уязвими към новия вирус.

И защото всичко това ще стане на фона на колабирала здравна система, която няма да има силите и ресурсите да поеме толкова много болни. Иначе казано, всичките заразени деца и всичките възрастни около тях ще могат да разчитат на собствените си сили за лечение – и на принципа на естествения подбор.

Дали е приложимо е-образованието в училищата ни показа великотърновската гимназия Аркус, в която от 11 март обучава децата онлайн. Децата разчитат на вече наличните Microsoft Office 365 и Teams за дистанционното обучение, съобщи Теодора Върбанова, експерт образователни решения в Microsoft.

За обучението учениците могат да ползват всякакви устройства, според това с какво разполагат. И не, не става дума само за преговор, а за вземане на нови уроци. Накратко – е-обучението е приложимо и работи дори в мащаба на голямо училище, не само на частна езикова школа.

Незабавното въвеждане на е-обучение в училищата е въпрос единствено и само на социална отговорност. Непростимо и необяснимо би било здравните и образователните власти в страната да не проявят тази социална отговорност, особено на фона на технологичната обезпеченост.

Време е за е-образование. Не след две седмици. Не след 10 дена. Време е за е-образование сега. Утре ще е късно.