Платформите за социални медии трябва да създадат преживяване, което предлага осезаем завършек, смятат експерти (снимка: CC0 Public Domain)
Когато сърфират в социалните мрежи, някои хора изпадат в състояние на „дисоциативност“, установиха изследователи от Университета във Вашингтон. Това е подобно на състоянието на будно мечтаене или на откъсването от света по време на четене на интересна книга – човекът сякаш се транспортира в друга реалност и спира да забелязва околния свят.
Анализът може да помогне за промяна на начина, по който възприемаме темата за пристрастеността към социалните медии, но най-вече може да помогне за въвеждането на механизми за намаляване на вредното им влияние.
Изследователи от Вашингтонския университет са започнали своето проучване в търсене на отговор на въпроса дали подобен феномен – откъсването от действителността – би обяснил защо потребителите на социални мрежи сякаш са „извън контрол“, след като са прекарали много време в любимото си приложение.
„Мисля, че хората много се срамуват от използването на социалните медии“, казва водещият автор Аманда Боган, докторант в Университета във Вашингтон, в школата по компютърни науки и инженерство. „Едно от нещата, които харесвам в това определение на „дисоциация“, а не на „пристрастяване“, е промяната на прочита. Вместо: „трябва да мога да имам повече самоконтрол“, по-скоро става дума за нагласата „за всички нас е естествено да се откъсваме от действителността по различни начини през целия ден“ – независимо дали става дума за мечтаене, за четене на книга или за разглеждане на Instagram. Тогава ние просто спираме да обръщаме внимание на това, което се случва около нас.“
Има множество видове дисоциация, т.е. откъсване от действителността, казват учените. При някои видове може да става дума за травма. Тогава е необходимо лечение. Но при други, каквато е ежедневната дисоциация, по-скоро иде реч за отдалечаване или фокусиране върху дадена задача.
Боган за първи път се замислила за изучаване на ежедневната дисоциация и използването на социални медии през първите дни на локдауна заради коронавируса. Забелязала колко силно хората са погълнати от съдържанието на екраните на телефоните си.
„Дисоциацията се определя от факта, че си напълно погълнат от това, което правиш“, казва Боган. „Но само в ретроспективен план хората осъзнават, че са се откъснали от реалността. След като човек излезе от дисоциативното състояние, той може да се зачуди, „как се озовах тук?“ Това е същото като когато хората в социалните медии осъзнават: „О, леле, как минаха 30 минути? Просто исках да проверя една нотификация.“
Екипът проектирал и изградил тестово приложение, наречено Chirp, свързано с акаунтите на участниците в Twitter. Чрез Chirp харесванията и туитовете на потребителите се появяват в реалната платформа за социални медии, но изследователите могат да контролират изживяването на хората, добавяйки нови функции или бързи изскачащи анкети.
„Един от въпросите пред нас беше: какво ще стане, ако преработим платформа за социални медии, така че тя да продължи да предлага това, което хората харесват в нея, но е проектирана с изрична цел да държи потребителя осъзнат, контролиращ времето и вниманието си“, казва старшият автор Алексис Хиникър, главен асистент в школата при университета. За целта в приложението били вградени различни средства, които да напомнят на всеки сърфиращ, че се е отдалечил от реалността.
След множество експерименти в продължение на повече от месец изследователите установили, че много от потребителите действително се „откъсват“ по време на използване на социална мрежа, но пък мнозина искат да запазят връзката с действителността по време на този процес. За целта могат да бъдат вградени редица вътрешни механизми – в самото приложение – които да поддържат осъзнатостта на потребителя.
Най-полезен ефект от всички използвани методи има появата на съобщението „Вече сте разгледали всичко ново“. Рестриктивните механизми, например периодично изскачащото съобщение „Мина доста време, наистина ли искате да продължите още?“ не влияят толкова добре.
Проблемът с платформите за социални медии, казват изследователите в своя анализ на данните, не е в това, че на хората им липсва самоконтролът, необходим, за да не бъдат „засмукани“ от онлайн преживяването, а в това, че самите платформи не са предназначени да максимизират онова, което хората ценят.
„Тези така наречени „безсмислени почивки“ всъщност могат да бъдат наистина възстановителни“, казва Боган. „Но платформите на социалните медии са направени така, че да карат хората да превъртат още и още. Когато сме в дисоциативно състояние, ние имаме намалено чувство за връзката между различните реалности, което ни прави по-уязвими към въпросните проекти и губим представа за времето. По-добре е платформите да създадат преживяване, което предлага осезаем завършек, така че преживяването да може да е приятно, ползотворно и да се впише в ежедневието им, да пасне на целите им за управление на времето“.