Големите ИТ платформи ще трябва да плащат на американските медии за съдържанието, което ползват, според нов закон (снимка: CC0 Public Domain)
Група американски законодатели публикува преработена версия на законопроект, целящ да улесни новинарските организации в САЩ да преговарят колективно с големите ИТ платформи като Google и Facebook за заплащане за медийното съдържание. Всички големи вестници в САЩ застанаха зад предложения проект.
Наречен „Закон за конкуренцията и опазването на журналистиката“, новият норматив „премахва правните пречки пред възможността новинарските организации да преговарят колективно и да си осигурят справедливи условия от платформите…, които редовно имат достъп до новинарско съдържание, без да заплащат за неговата стойност“, гласи съобщение на законотворците, сред които фигурират представители и на двете водещи политически партии в САЩ.
Според местните медии, този нов закон „изравнява силите“ в отношенията между журналистическите организации и големите ИТ платформи. Той обхваща локалните издания, малките телевизионни и радио-компании, както и онлайн издателите.
Мотиви
Текстът на проекта говори за „дисбаланс“ и неравнопоставеност в полза на „Големите ИТ“ за сметка на свиващата се медийна индустрия. Тя е загубила „хиляди издания“ и десетки хиляди журналисти през новото хилядолетие, създавайки „новинарска пустиня“.
„Налице са тонове приходи, които платформите получават от нашето съдържание, но те не се връщат при издателите на новини“, казва Даниел Кофи, изпълнителен вицепрезидент и главен съветник на News Media Alliance, базирана във Вашингтон търговска организация за вестници. С новата норма, според него, „ще можем да принудим платформите да си плащат, което би било трансформиращо за цялата ни индустрия“.
Макар че Google и Facebook разширяват онлайн аудиторията за медиите, две трети от зрителите на новини в социалните медийни платформи „остават в оградената градина“ и никога не кликват действителния източник на новините, които четат. Това принуждава издателите да „търсят дигитални рекламни трохи“, аргументират се авторите на текста.
Приходите от реклами във вестниците са намалели с повече от 80%, след като достигнаха своя връх през 2005 г., спадайки до 9,6 милиарда долара през 2020 г., според най-новите данни от Pew Research Center. Скромните печалби от абонаменти не могат да компенсират продължаващия спад в рекламните приходи.
Резултатът е, че всяка седмица в САЩ изчезват по две медийни издания. По този начин от 2005 г. насам страната е загубила над четвърт от вестниците си. Статистиката сочи, че 20% от хората в САЩ вече имат „ограничен достъп до новини“. Броят на журналистите е намалял с цели 60% от 2005 година насам.
Реакции
Предишната версия на законопроекта, представена през март 2021 г., бе посрещната остро от две търговски организации в технологичната индустрия – Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия и „NetChoice“. В тях членуват Meta и Google. Двете компании отказаха коментар по новия законопроект, след като бяха запитани от водещи новинарски издания.
Новият закон се поставя на масата в момент, в който Facebook прави стъпки в точно обратната посока, коментираха авторите на Chicago Trubune. През 2019 г. социалната мрежа се съгласи да плаща лицензионни такси на The Wall Street Journal, New York Times, Washington Post и Chicago Tribune, наред с други, за да използва тяхно съдържание. Но след като отчете първия си годишен спад на приходите през второто тримесечие на фона на слабо търсене на реклама, миналия месец компанията обяви, че вече няма да плаща на издателите за техните новини и подбрани истории.
Стимулиране на журналистиката
Актуализираният законопроект ще обхване издателите на новини с по-малко от 1500 служители на пълен работен ден и разпространителите на новини извън мрежата. Това ще им позволи да работят заедно, за да постигнат по-добри договорености с такива корпорации като Facebook, Google и други големи платформи, според прессъобщението.
Изключение от новия закон са големи медийни корпорации, които вече са успели да се договорят с ИТ платформите относно начините за използване на съдържание. Това включва такива медии като The New York Times, The Washington Post и The Wall Street Journal. За тях се казва, че са успели по-сполучливо да навигират в дигиталната реалност и да постигнат ръст на абонаментните приходи.
Онлайн платформите, които ще трябва да плащат за медийно съдържание, са тези с най-малко 50 милиона потребители в САЩ и нетни годишни продажби или пазарна капитализация над 550 милиарда долара. Текущият праг ще включва само Google и Meta/Facebook, които представляват около половината от целия пазар на цифрова реклама в САЩ, оценяван на 250 милиарда долара.
Издателите, които новата норма ще обхваща, са дефинирани като медии, които актуализират съдържанието си поне веднъж седмично, имат по-малко от 1500 служители на пълен работен ден и посвещават поне 25% от съдържанието си на въпроси от актуален обществен интерес. Комерсиалните издания трябва да генерират най-малко 100 000 долара годишни приходи от редакционно съдържание, докато организациите с нестопанска цел не трябва да отговарят на подобни критерии.
Годишната такса ще бъде разпределена между всички местни издатели, които участват в колективните преговори, като 65% от разпределението ще се основава на това колко инвестират изданията за журналисти като част от общия им бюджет. Този принцип не просто възнаграждава добрата журналистическа работа, но и насърчава изданията да наемат повече журналисти, казват създателите на проекта.
Нормата позволява на издателите на новини да изискват бърз арбитраж, когато не може да се постигне споразумение с големите ИТ платформи.
По модела на Австралия
Предложеният закон за журналистиката в САЩ следва революционното законодателство в Австралия, която прие „Кодекс за договаряне на медиите“ миналата година, за да се справи с „дисбаланса на силите“ и да гарантира, че медийният бизнес получава „справедливо възнаграждение“ за съдържанието, което създава.
Австралийският закон е генерирал 200 милиона долара плащания от Facebook и Google към местните новинарски организации през първата година на прилагането му, според проучване, проведено от Бил Грускин, професор във Висшето училище по журналистика на Колумбийския университет в Ню Йорк.
Подобна правителствена намеса е необходима сега в САЩ, в противен случай балансът на силите ще остане твърдо в полза на „Големите ИТ“, казват законотворците.