Технологии или дървета? Как да се справим с улавянето на CO2

Технологиите за улавяне на въглерода от въздуха струват доста скъпо в момента
(снимка: CC0 Public Domain)

От доста време в публичното пространство тлее дебат: как е най-добре да улавяме и съхраняваме въглерода? Множество компании, някои със солидна финансова подкрепа, разработват технологии за улавяне и съхранение на въглерод. Много хора пък настояват, че природата отдавна е „измислила“ отлична технология за тази цел – дърветата – и че вместо да изобретяваме нови технологии, по-добре е да се възползваме от тази, която вече е налична и доказана. Тоест да залесяваме.

Проектите за технологии за улавяне и съхранение на въглерода, се отнасят до начинания, които – вместо да намаляват количеството CO2, което отива в атмосферата – всъщност премахват CO2, който вече е в нея. Съчетани с драстични съкращения на емисиите, въпросните технологии би трябвало да ни позволят да намалим концентрацията на емисии на парникови газове в атмосферата.

Феновете на технологиите често спорят с поддръжниците на природния механизъм – дърветата. Те настояват за повече природни мерки за CO2-поглъщане: възстановяване на деградирала земя с естествени гори, промяна на селскостопанските практики с цел увеличаване на дърветата в ландшафта, залесяване.

Голяма част от информацията в медиите и социалните мрежи относно премахването на въглерод може да ни накара да повярваме, че трябва да сме “за” единия вид премахване на въглерод и “против” другия. Хората застават едни срещу други: или за дърветата, или за технологията. Изглежда като че ли двата подхода са в конкуренция.

Но дали това противопоставяне изобщо е нужно? А може би и двата подхода са необходими едновременно в нашите усилия за опазване на климата – и третирането им като взаимно изключващи се е рисковано?

Цената

Теза: технологичното отстраняване на въглерода е твърде скъпо и не може да достигне мащаб достатъчно бързо, за да допринесе значително за опазване на климата.

Технологиите за улавяне на въглерода от въздуха действително струват доста в момента. Те ще бъдат необходими в мащаб, ако искаме да имаме реален шанс да постигнем своите амбициозни климатични цели.

Цената на тон уловен въглерод трябва да спадне, за да могат тези нови подходи да привлекат реален интерес на въглеродния пазар. Ето защо трябва да запретнем ръкави, за да свършим упоритата работа на прохождането на новата технология, да разберем кои подходи са безопасни и устойчиво мащабируеми.

Дълготрайност

Теза: горите са временни, технологията е постоянна.

Една от основните критики, насочени към залесяванията, е, че те служат само за временно отстраняване и съхранение на въглерод, докато директното улавяне на въздух чрез технологиите е постоянно.

Въпреки че е вярно, че всяко отделно дърво има своя собствена продължителност на живота (от десетилетия до векове), горите могат да съществуват много по-дълго. Днес на нашата планета има гори, които са съществували милиони години! Горите представляват постоянно решение за климата, без което не можем. Без тях губим климат и обитаема планета. Дори и да намерим технологични начини да изсмучем целия излишен CO2 от атмосферата и да го съхраняваме безопасно, ако загубим горите, пак ще загубим като цяло.

Със сигурност съхраняването на въглерод чрез отглеждане на гори включва рискове. Това не се отнася за CO2, съхраняван под земята или в стабилна скална формация чрез технологични подходи. Пожарите, сушите и вредителите оказват нарастващо въздействие върху горите в световен мащаб. А изменението на климата ще изостри тези проблеми за бъдещите гори. Но основната причина за проблемите с въглеродните емисии в горите все още са… човешките решения. Проблемът е в желанието на хората да секат гори – за дърводобив или за превръщане на земята в обработваеми ниви. И да, можем да направим повече за справяне с тези проблеми.

Корпоративни решения

Теза: компаниите не могат отговорно да се справят с емисиите си с проект, който може да не задържа складирания въглерод след 1000 години.

Някои фенове на технологията твърдят, че е безотговорен избор за корпоративната организация да избере естествено отстраняване на въглерод (т.е. чрез залесяване) за компенсиране на остатъчните емисии – поради несъответствие между това колко дълго корпоративните емисии остават в атмосферата и колко дълго живеят дърветата.

Като оставим настрана дебата за това колко дълго живеят горите, дори ако значителна част от проектите за естествено премахване на въглерод, които компаниите подкрепят с финансиране, продължават десетилетия или векове, а не хиляди години, те все пак играят жизненоважна роля за въздействието на емисиите. Но ние сме на прага на векове, в които промените ще се случват много динамично.

Горите и естественото улавяне на въглерод могат да осигурят смекчаване на климата сега, веднага, в мащаб, с дълготрайност от поне десетилетия до векове, с ниски рискове за безопасността, при разумни разходи и множество полезни местни екологични и социални въздействия.

Горите са не само решение за улавяне на въглерода, те са са незаменимо решение за климата. Те предоставят т.нар. екосистемни услуги – пречистване на въздуха от други замърсители, задържане на влагата в почвата, забавяне на оттока при поройни дъждове, намаляване на температурата на повърхността на земята, осигуряване на местообитания за хиляди диви животни.

Това са функции, които е трудно да бъдат остойностени, но в действителност са скъпи. Не можем просто да ги заменим с гигантски вентилатори, които изсмукват CO2 от атмосферата, въпреки че новите технологии ще бъдат от значение за постигане на климатичните цели.

За разлика от повечето технологии за премахване на въглерода, ние не можем да заменим горите с друго решение за климата. Те трябва да бъдат част от микса, без значение как изглежда останалата част от микса.

Изводът?

Време е да оставим дебата „технология vs. дървета“ зад гърба си – и да работим заедно за отговорно развитие на корпоративното финансиране за климата. Всичко друго е твърде рисковано.