Сензорните екрани в автомобилите влияят негативно на безопасността при шофиране, установи проучване, проведено от Вашингтонския държавен университет и Изследователския институт на Toyota.
В експерименти с 16 участници водачите, взаимодействащи със сензорни екрани, демонстрират значителен спад в шофьорските качества. Наблюдават се сериозни отклонение от лентата и забавено време за реакция на водача.
Участниците в проучването са управлявали симулатори на шофиране в условия, максимално близки до реалната градска среда. Докато шофират, те са били помолени да изпълняват прости задачи на сензорния екран, като например регулиране на настройките на автомобила или смяна на радиостанции.
Учените са проследявали движенията на очите и ръцете, разширяването на зениците и проводимостта на кожата, за да оценят когнитивното натоварване и нивата на стрес.
Резултатите показват, че точността на докосване и скоростта на работа със сензорния екран са намалели с повече от 58%, в сравнение с времето, когато водачът не е шофирал. Тоест, от шофьорите се изисква по-голяма концентрация при взаимодействие с цифровите менюта, което ги разсейва от пътя.
В резултат на това отклонението от лентата на движение се е увеличило с повече от 40% при използване на сензорен екран.
Авторите на изследването смятат, че автомобилните производители трябва да намалят броя на менютата и да осигурят физически бутони за най-често използваните опции.
Учените също така предлагат разработване на интелигентни системи, които се адаптират към състоянието на водача, например увеличаване на размера на бутоните или ограничаване на определени функции, когато се установи повишено разсейване.
Някои автомобилни производители вече се връщат към физическите бутони за основни функции, като вземат предвид негативните реакции на потребителите и потенциалните глоби от организациите за безопасност.
Авторите на изследването се надяват, че тяхното проучване ще убеди повече компании да преразгледат подхода си към дизайна на автомобилния интерфейс.
