Организациите в Европа често откриват значителен брой неизползвани софтуерни лицензи, едва когато извършат по-задълбочен преглед на своите ИТ активи. И докато компаниите в Западна Европа продават тези лицензи, бизнесите в Централна и Източна Европа все още не се възползват от потенциалния финансов ресурс.
В страните от DACH региона – Германия, Австрия и Швейцария – препродажбата на използван софтуер, известна като buy-back, е вече утвърдена практика. У нас обаче все още много компании все още не са запознати с тази възможност или не знаят как да започнат процеса, сочат наблюденията на софтуерния брокер Forscope.
Излишните лицензи най-често се появяват при преминаване към облачни абонаментни модели, модернизация на ИТ инфраструктурата, консолидация на сървъри или преструктуриране на бизнеса.
Основният проблем е, че много организации възприемат софтуера единствено като оперативен разход, а не като актив със собствена остатъчна стойност. Когато служебният автопарк достигне края на жизнения си цикъл, автомобилите обикновено се продават. Софтуерът обаче рядко се управлява по този начин, коментираха от Forscope.
Повечето компании знаят колко средства инвестират в ИТ, но често нямат ясна представа каква част от закупения софтуер действително се използва. Разликата между закупени и използвани лицензи може да представлява значителна финансова възможност.
За да бъде продажбата напълно законна и съобразена с европейското законодателство, трябва да бъдат изпълнени няколко основни условия, поясниха от софтуерния брокер.
Лицензът трябва да е придобит по легален начин, да бъде безсрочен, а не абонаментен, първоначално да е пуснат на пазара в Европейския съюз или Швейцария, както и първоначалният собственик да прекрати използването му и да потвърди това писмено.
Законността на търговията с използван софтуер е потвърдена и от Съда на Европейския съюз, което дава правна основа за развитието на вторичния софтуерен пазар в Европа, подчертаха от Forscope.
При обратно изкупуване, брокерите следва да изискват документи, които доказват историята на собствеността – например, оригинален договор с производителя, фактура за покупка или информация от официалния лицензионен портал. Тези документи съдържат уникални идентификатори на лицензите, които гарантират проследимост и защита при евентуален софтуерен одит.
