Лично ли е интернет пространството на детето

Ако едно време в края на ваканцията с трепет си разменяхме бележки от тетрадка с редове – с адресите, включително пощенския код (задължително, иначе току-виж ти върнали писмото безславно), днешните младежи си подвикват без много нетърпение „И да ме аднеш във Фейсбука!”.

10-годишни хлапетии качват снимки тип „семейни комромати” в онлайн профилите си, за да събират лайкове със снимки на кучето, котката с котенцата или ченето на баба в чаша вода на фона на залеза. Мислех, че долу-горе това е долната възрастова граница, докато мои приятели не ми предложиха да се сприятеля с профила на тяхното бебе, планиран да бъде грижливо обновяван със снимки и новости до момента, в който титулярката му вземе клавиатурата в собствените си ръце.

67% от тинейджърите са в социалните медии – 93 на сто от всички тях четат и пишат в соцлидера Facebook, според най-новото изследване на PEW Internet  „Тийнове, 2012: истина, тенденции и митове”. Проучването е направено в САЩ и конкретно цифрите дават картина за онлайн поведението на тамошните младежи, но тенденциите според мен са видими и в останалата част на света, включително у нас.

Докато разглеждам онлайн дневника на 9-годишната си братовчедка, с която сме „приятелки” в мрежата и по чиято молба често „харесвам” изобщо неинтересуващи ме фен страници на Ванеса Морган, Селена Гомес и други момичешки идоли, само за да й угодя (и да се обрека на досадни известия в бъдеще), не мога да не забележа, че е скрила „приятелите” от профила си.

Kaто родител мога да разбера онези 77 процента родители, които надзъртат в социалните мрежи, за да установят какви ги вършат децата им. Според горния доклад, 45% от 12-годишните са социално активни онлайн, а 13-годишните са два пъти повече от миналата година – вече 82 на сто.

Същевременно делът на родители, наблюдаващи сайтовете, които децата им посещават, се е увеличил с 16% за 11 години. През 2000 година това са били 60% от родителите. 39 от всеки 100 родители се „сприятелява” с детето си в социалните мрежи.

Въпросът има различни аспекти – колко лично е пространството на детето в интернет? Негова работа ли е с кого се сприятелява онлайн? До каква степен да е видимо присъствието на родителя? 62% от тинейджърите ползват настройките за поверителност в социалните сайтове – статуси, видими само за част от приятелите, албуми снимки за ограничен кръг приятели… Дали това е предчувствано право на лично пространство или целенасоченото желание да се скриеш от някого, става дума за едно и също.

Интересното е, че една форма за по-лична електронна комуникация като имейлът не предизвиква интерес сред подрастващите. Едва 6% от тях проверяват пощата си ежедневно, докато близо половината тинейджъри отговарят, че нямат електронна поща. За сметка на това, младежите са активни в разпращането на текстови съобщения. 22% от момичетата пишат туитове – за сравнение момчета с профил в Twitter са двойно по-малко.

Тинейджърите влизат в интернет най-често през настолен компютър или лаптоп, на трето място  – през телефон. На последно място по употреба за интернет са таблетите.

Няма да се учудя, ако до 2-3 години проучване у нас установи, че българските тинейджъри влизат в интернет на първо място през телефона. Въпреки че е забранено да се ползват в час, телефоните са най-достъпното мобилно устройство за деца. Убеждението ми се затвърди, след като една скромна и ученолюбива госпожица в 6-и клас в най-обикновено столично училище ми се жалва, че съученичките й си пишели съобщения през iPhone-те в час и тя се чувствала изолирана. Помислих, че ме занася (за изолацията – за да не го взима насериозно) и опитах да се пошегувам. А госпожицата нещо се засегна: „Говоря ти за истински айфон”.