За първи път учени успяха да запишат информация на кварцово стъкло в пет измерения и след това да я прочетат. Технологията позволява съхранение на огромно количество данни в малък обем за неограничено време.
Разработката, наречена 5D памет, е дело на изследователи от университета Саутхемптън във Великобритания и техни колеги от Техническия университет в Айндховен, Холандия, съобщи Phys.org.
При 5D паметта информацията се записва с използване на пет пространствени параметъра: размер на наноструктурата, ориентация и ниво в дебелината на стъклото (по три координатни оси).
По време на експеримента учените са записали текстов файл с обем 300 килобайта. Информацията е била поместена във вид на точки на три нива, разположени на разстояние 5 микрометъра едно от друго по дебелината на стъклото. Записът е осъществен с помощта на фемтосекунден лазер, който може да генерира много кратки и интензивни импулси светлина.
Измененията в структурата на кварцовото стъкло променят поляризацията на преминаващата през него светлина, което позволява да бъдат прочетени записаните данни с помощта на оптичен микроскоп и поляризационен филтър, подобен на този в очилата Polaroid.
5D паметта на основата на кварцово стъкло се счита за перспективно направление в развитието на електронната памет, тъй като е способна да побере огромно количество информация в малък обем. Така например, един оптичен диск, изпълнен по новата технология, може да съхранява 360 терабайта данни, или 7000 пъти повече от съвременните двуслойни Blu-ray дискове, които побират 50 GB.
Освен това кварцът може да съхранява записаната информация непокътната при температура 1000 градуса по Целзий за практически неограничено време. Това прави 5D паметта особено подходяща за архиви.
В момента организациите, които се занимават с архивиране, са принудени да правят резервни копия на всеки 5-10 години, тъй като данните на твърдите дискове се разрушават, коментира ръководителят на проекта за 5D памет Джингиу Цханг. Документите, архивирани на кварцово стъкло, могат да надживеят човешкия род и да съхранят информация за следващите цивилизации, добавя проф. Питър Казански от екипа.
Звучи заплиняващо – да видим какво ще излезе накрая, макар че и вече постигнатото е не малко… Де и в България да се случваха такива открития, но не – тука научните проекти се печелят от „фабрики за чорапи“ или от баджанака на шефа на комисията 😐