Уеб програмистите са най-търсени в ИТ сектора у нас

Анализ на компетенциите на работната сила в ИТ сектора бе представен днес в БСК

ИТ секторът осигурява работа на 39 353 души, по данни на НОИ за 2012 г. Секторът е силно концентриран – малко големи компании, в които работят преобладаващата част от заетите лица, стана ясно днес на пресконференция в БСК, на която беше представен анализ на компетенциите на работната сила в ИТ бранша, изготвен от БАСКОМ.

Извън тази статистика остават т.нар. фрилансъри или заетите на свободна практика, които най-често намират своите ангажименти в специализирани интернет платформи за посредничество между търсещи и предлагащи работа на свободна практика. Според статистика на сайта Elance, 1772 българи са регистрирани към края на 2012 г. като фрилансъри в дейностите по ИТ и програмиране.

ИТ секторът е един от малкото в индустрията на България, останали почти незасегнати от икономическата криза, като се представя отлично във всички ключови аспекти и има значителен потенциал за иновации и експортно-ориентиран растеж. Общият брой заети в сектора е едва 1% от общия брой заети лица в България, но въпреки това секторът генерира 3% от БВП на страната, което говори за неговата висока добавена стойност.

Сред значимите компании в бранша започват да се нареждат не само чуждестранни аутсорсинг компании, но и местни представители със своите иновативни продукти и успешни бизнес модели, което говори за изкачване на местния ИТ бизнес по веригата на добавената стойност. Въпреки икономическата криза през последните години работодателите в ИТ сектора продължават да наемат персонал, като според данни на НСИ, средното месечно възнаграждение в бранша се е повишило с близо 36% в периода 2009-2011 г.

Източник: Стратегически изисквания на софтуерната индустрия за реформа на образователната система, версия 1.0/2012

Прогнози на БАСКОМ сочат, че при среден растеж от 10% годишно и при запазване на сегашните темпове без съществени реформи след 10 години делът на софтуерната индустрия ще достигне 1700 млн. лв. или 1,8 % от БВП. При образователна реформа и повече софтуерни специалисти, софтуерната индустрия може да удвои размера си до около 3700 млн. лв. или 3,8% от БВП. Този ръст би я превърнал в структуроопределяща за българската икономика.

Намалява делът на младите, които навлизат в ИТ сектора. Причините се коренят в демографските процеси, нееднакво добрата информираност на младите относно възможностите, които предлага индустрията и намаляващият интерес към точните науки. Същевременно, процентът на лицата с висше и средно образование в страната нараства. Но завършилите в чужбина младши ИТ специалисти се нуждаят от два пъти по-малко време за първоначално обучение, отколкото тези, които са следвали в България.

Основната група от заетите в сектора е на възраст между 25 и 35 години, като делът на заетите под 34 г. за изминалата година е близо 65%. За последните пет години делът на групата заети на възраст между 15-24 г. към общата заетост е спаднал от 20,38% на 12,24% през 2012 г. Браншът работи интензивно за привличане на млади кадри. Целева група са най-вече студенти във 2-3 курс, като компаниите инвестират в тяхното практическо обучение и професионално развитие в рамките на стажантски програми.

Като една от основните причини за спада на дела на младежите от близо 8 процентни пункта в младежката заетост за разглеждания период се счита все по-слабият интерес на учениците към точните науки и последващото им професионално ориентиране към традиционно по-атрактивни специалности като икономика и право.

Към декември 2012 г. 72% от заетите в сектора са концентрирани в столицата. Следващи градове с най-много регистрирани заети в сектора са Варна (5,2%) и Пловдив (4%).

През 2012 г. програмистите на софтуерни приложения заемат една четвърт от позициите в ИТ сектора, следвани от системните администратори (7,7%), аналитиците по компютърни комуникации (7%) и разработчиците на софтуер (5,6%). Всички други професии заемат под 5% от ИТ специалностите. Изискваното образование за приложните програмисти е висше, като образователно-квалификационна степен „бакалавър” и опит от 1-2 години в областта на информационните технологии е достатъчна за започване на работа на тази позиция.

Изследване на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) показва, че поради много кратките иновационни цикли, един софтуерен инженер, който не опреснява знанията си, може напълно да се отдалечи от новите тенденции в своята област само за 4 години.

Комуникационните умения са сред водещите „меки” умения, желани от работодателите в ИТ сектора. Други „меки” умения, които се оценяват високо от работодателите, са решаването на проблеми, аналитично и критично мислене, кооперативност, способност за управление на собственото си време, предприемачески дух, проактивност и инициативност, презентационни умения.

Около шест месеца отнема подготовката на младшите специалисти, докато започнат да прилагат ефективно своите технически умения. Поради тази причина по-големите фирми отделят ресурси и средства в развитието на структурирани програми за обучение/стажантски програми и търсят предимно млади таланти, които да развият професионално.

Броят на работните места в софтуерния бранш расте ежегодно с 4,8%. В периода между 2009 г. и 2011 г. в сектора са наети 29,4% повече старши софтуерни разработчици. В същия период значително са се увеличили заетите работни места на професии като инженери по осигуряване на качеството на софтуера, автор на техническа документация, старши ИТ ръководител, ИТ консултант и старши мултимедиен програмист (повече от 40% ръст). Наблюдава се тенденция за търсене на по-специфични умения и се налагат по-интензивни по отношение на знание професии (т.нар. феномен up-skilling).

Към юли 2013 г. уеб програмистите в България са сред най-търсените. JavaScript е езикът за програмиране, който се споменава най-често в обявите за работа към средата на 2013 г. Търсенето на Java програмисти остава сериозно. Към „C” базираните езици е налице също стабилен интерес. Търсенето на все по-модерните Python и Objective-C е все още доста колебливо в България.

Според „Адеко” – компания за услуги в областта на човешките ресурси – в бъдеще ще се наблюдава тенденция на търсене на все повече кадри, специализирали в „Оbjective-C”, „C++”, „C”, Python и Ruby. Популярните езици като Java, C#, PHP, Visual Basic и JavaScript, въпреки голямото си разпространение, се очертава да забавят ръста си в близките години.

Количествената нужда от нови работни места се очаква да се удвои, създавайки огромен дефицит на кадри в индустрията. Проучване на БАСКОМ показва, че, ако софтуерният бизнес се развива според очакванията, след три години ще има нужда от 3 пъти повече софтуерни специалисти, 2 пъти повече управленски кадри, 2 пъти повече специалисти по маркетинг и продажби.

Очаква се големите компании да продължават да търсят основно програмисти и технически персонал. Местните компании ще започнат да наемат все по-вече търговци, маркетинг специалисти, бизнес анализатори и ИТ консултанти, които да притежават умението да превеждат бизнес нуждите към софтуерните инженери.

Опитът на други държави с кадрови дефицит показва, че привличането на служители с образование, различно от традиционните образователни специалности в сферата на ИТ и тяхното преквалифициране, може да се окаже част от възможното решение на проблема. Така например, американският опит показва, че възпитаниците на факултетите по психология биха имали необходимите меки умения за кариера в ИТ индустрията. Те са обучени да тълкуват обобщени данни и да разбират твърдения за вероятност, като също така са запознати с широка гама от статистически методи и процеси.

Завършилите психология са запознати с техниките на кратко описание в рамките на предварително зададени формати, тъй като част от тяхната работа е писането на доклади за практически изследвания, а това много естествено може да се съчетае с бизнес анализите.  В България в резултат на икономическата криза безработни по настояще са голям брой строителни инженери, които също след необходимото обучение, биха могли да намерят приложение на своите инженерни умения и познания.

Една от търсените професии, която ще се формира в бъдеще, е т.нар „user experience specialist”. Това са специалисти, които вникват и предвиждат нуждите на клиентите си. Основните умения за такава позиция се изразяват в комбинация от технически профил и маркетингов нюх.

Друг подобен вариант за нова позиция са специалисти, които не са тясно профилирани за работа по конкретна платформа, а за интеграция между платформи. Все по-дефицитни стават интердисциплинарните познания и способността на служителите в ИТ сектора да ги комбинират.

През 2012 г. най-сериозни трудности има при наемането на кадри с 3-5 години професионален опит в индустрията. Това твърдение се отнася за старши софтуерни разработчици, старши архитекти, специалисти по осигуряване на качеството и проектни мениджъри. От тези позиции се очакват по-високо ниво на обучение, познания за индустрията, продуктивност в комбинация с „меки” умения още от първия работен ден. Най-често тези работни места остават вакантни в интервал от 3 до 5 месеца.

Въпреки почти всекидневните интервюта с кандидати за отворените позиции, успешно се назначават 2 до 4 служители месечно. Около 10% от работните места остават незаети, сочи анализът.

Поради бързото разпространение на мобилните устройства и огромното търсене на иновативни приложения, се увеличава и нуждата от разработчици на мобилни приложения, като дефицитни са специалностите iOS и Android. Дефицитни се оказват професиите в дигиталното пространство, вкл. тези, свързани с дигиталните разновидности на традиционния маркетинг – Google Ads specialist, SEO, SEM, Community manager, специалист социални медии, дигитален продуцент, както и професии като специалист по ползваемост и дизайнер на игри. Това са нововъзникващи професии, които представляват хибриди от търсени умения – например един специалист по ползваемост трябва да има познания за програмиране и психология и антропология, докато един дизайнер на игри трябва да съчетава базов програмистки опит, познания за теорията на игрите, изкуствения интелект и кибернетиката. както и много креативност.

Липсата на експерти е най-голямата пречка за растеж на ИТ индустрията – както в България, така и в Европа. Компаниите в ИТ индустрията изпитват необходимост от три пъти повече специалисти на всички нива, като тази тенденция ще се развива в бъдеще. Само софтуерният бранш, който ежегодно расте с 10%, ще изпита дефицит от над 27 000 незаети работни места през 2015 г. Този дефицит представлява по-малко от 10% от прогнозирания недостиг на ИТ специалисти на европейско ниво.

Основното предложение от страна на бизнеса е преминаването от академичен към компетентностен модел на обучение, както и мерки за стимулиране на учене през целия живот. В посока създаване на цялостен компетентностен модел за ИТ сектора работят и БСК съвместно с браншовите организации. Резултат от проекта е ИСОК MyСompetence, която интегрира информацията от различни предприятия. На основата на общия компетентностен подход, MyСompetence има за цел да подпомогне развитието на образованието и квалификациите с точна информация за реално придобитите компетенции и тяхното представяне на практика.

Рязкото увеличаване на заявения брой места в държавната поръчка на студенти по ИТ специалности (поне 6 хиляди годишно) и актуализацията на учебните програми в университетите могат да доведат до затваряне на „пропастта” между търсене и предлагане на ИТ кадри на пазара на труда в средносрочен план. Държавата би подпомогнала допълнително усилията на бизнеса и като осигури допълнително финансиране на системата за преквалификация на кадри.