БАН определи като плах Бюджет 2014

Има големи пробойни в укриването на ДДС, мита и акцизи, според икономисти от БАН

Липсват хъс и политики за реформа в Бюджет 2014, смятат учени от Института за икономически изследвания при БАН.

Финансовият план на държавата за догодина прави прекалено плахи стъпки към подобряване на икономическата и социална ситуация в страната, е мнението на икономистите .

Налице са минимални промени за хората с най-големи нужди, но двата основни проблема – събираемостта на приходите и функционирането на традиционно нереформираните сектори – са загърбени и не се атакуват, заяви директорът на Института проф. д-р Митко Димитров, цитиран от сайта на БАН. Според него, има големи пробойни в укриването на ДДС, мита и акцизи, откъдето по различни експертни оценки може да се съберат между 2 и 3 млрд. лева.

Въпреки че се предлага намаляване на разходите за администрация, липсват намерения за истинска реформа в сектори, които са свръхфинансирани. Остава проблемът с качеството на услугите в сектори като образование, здравеопазване и други, които задължително трябва да бъдат преструктурирани и да не представляват „бездънни каци”, подчерта директорът на Института.

Според проф. д-р Гарабед Минасян бюджетът е „без хъс”, защото не се чувства амбиция за истинска воля и усилия за качествена промяна. Според него, широко разтръбяваната недосъбираемост на приходите се подобрява символично, като остават неясни аргументите и основанията за очаквания растеж.

Новият бюджет има социални акценти, но в никакъв случай не е социален, категоричен бе и проф. д-р Йордан Христосков. По думите му, в него са заложени компенсиращи мерки, но не и различни политики с реален ефект. Компенсира се онова, което беше забавено в последните години, като увеличените обезщетения за отглеждане на малки деца, индексацията на пенсиите и други социални помощи се връщат на старите си нива от 2009 г., каза той.

Доплащанията за социални дейности към най-уязвимите групи от населението са към 400 млн. лева и те няма да помогнат по линия на потреблението или да доведат до растеж, подчерта проф. Христосков. Тези компенсации ще се използват за покриване на стари борчове, на дълго отлагани покупки и не са доходи, които ще доведат до по-достоен живот и оживление на икономиката, смята икономистът.

Липсва промяна и в отношенията между централната изпълнителна власт и общините, подчерта проф. д-р Стефан Иванов. За пореден път той разкритикува отказа и на това правителство да децентрализира публичните финанси.