Приемането на прокризисни мерки не помага на икономиката, заяви Божидар Данев
Действащият Кодекс на труда не отговаря на съвременните индустриални отношения, както и на европейските и международни практики, смята изпълнителният председател на БСК – Божидар Данев.
Камарата даде днес пресконференция във връзка с предложенията си за промени в трудовото и осигурителното законодателство, които срещнаха съпротива от синдикатите. „Проблемите на пазара на труда не могат да бъдат преодолени без реформа на трудовото и осигурителното законодателство, което датира от 70-80-те години на миналия век”, каза Божидар Данев.
Проблем номер едно на страната ни е безработицата. Работодателите в последните години са подложени на сериозен натиск от страна на синдикатите и правителството. Нараства страхът у бизнеса да инвестира в устойчиви работни места. Като отчетем и мудността на съдебната система, с всяка изминала година става все по-трудно да се прави бизнес, коментира изпълнителният председател на БСК. Като пример той посочи, че в последните години почти няма сериозни инвеститори в страната.
Сред проблемите Божидар Данев открои този с влошения достъп на младите хора до пазара на труда, липсата на квалифицирана работна ръка и нарастващия брой пенсии за инвалидност – в основата на тези проблеми стои отказът на държавата да изпълнява контролните си функции, както и недостатъчната гъвкавост на трудовото законодателство.
„В началото на прехода у нас имаше 300 000 отпуснати пенсии за инвалидност при близо 9 милиона население. Днес се изплащат около 700 000 пенсии при население от 7 милиона”, коментира Данев. Той допълни, че не е малък и броят на българските граждани, които получават пенсия за инвалидност, но не живеят в страната.
„Нека синдикатите не четат двустранните ни споразумения, както дяволът чете Евангелието”, препоръча Данев по повод твърденията на синдикатите, че работодателските организации са се съгласили да бъде криминализирано неплащането на осигуровки.
„Действително, през януари 2012 г. се споразумяхме със синдикатите да бъде криминализирано укриването на осигуровки, при това не само за работодателите, а и за осигурените лица, но никога не сме слагали подпис под предложение за криминализиране и на неплащането на осигурителни вноски. Сега виждаме в проекта на нов Наказателен кодекс текстове, драстично надхвърлящи това, за което сме се споразумели”, подчерта той.
В новия НК наказанието за укриване и неплащане на осигуровки е съпоставимо с това за държавна измяна, убийство поради незнание, отвличане, изнасилване, трафики на хора и др. В същото време за противозаконно разпореждане с публични средства от длъжностно лице наказанието е до 3 години затвор или пробация. Подобно е и наказанието за изтезаване на дете.
Според Данев, действително съществуват работодатели, които нарушават трудовото и осигурителното законодателство, както и индустриалните отношения, но не бива заради тях да се сатанизират всички честни и почтени работодатели, поели риска да създават и поддържат работни места. „Не е редно заради определен брой некоректни работодатели да бъдат наказвани и коректните предприемачи”, заяви той.
Не е нормално правилата на трудовото законодателство да са различни за държавната администрация и за частния сектор, смята още Божидар Данев. Като пример той посочи, че възможността за прекратяване на трудовия договор с работник, придобил право на пенсия, е премахната само за частния сектор, докато за държавната администрация тази норма продължава да е валидна.
Аналогично стои и въпросът с т.нар. клас „прослужено време”, който беше премахнат за държавните служители, а за всички останали все още е нормативно задължение на работодателя. „Бизнесът плаща за опит и умения, а не за време, прекарано на работното място”, каза изпълнителният председател на БСК.
„Българският работодател продължава да е наказан да плаща първите три дни болнични – временна мярка, която се превърна в дългосрочна. Същото важи за замразяването на съотношението 60:40 (работодател:работник) при плащането на осигурителни вноски”, подчерта Божидар Данев.
Приемането на прокризисни мерки не помага на икономиката, заяви още той. „Съвсем наскоро работодателите бяха изненадани от връщането на данъка общ доход върху минималната работна заплата, което не беше обсъдено в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тази прокризисна мярка ще увеличи с 10 на сто броя на работниците, които получават минимална заплата и които укриват доходи”, прогнозира Данев.