БСК: Получихме маркистко-ленински капитализъм

Новият управителен съвет на БСК настоява държавата да не използва безконтролно правата и парите, които гражданите й предоставят

Новият управителен съвет на БСК настоява държавата да не използва безконтролно правата и парите, които гражданите й предоставят (снимка: БСК)

Преди 25 години българското общество пожела промяна. За съжаление, поради ниската си гражданска култура в началото на прехода, то позволи на елитите, възпитани в идеологическите институти, с няколко пластични операции да създадат илюзията, но да не променят същността на старата тоталитарна държава. В резултат на това обществото ни получи образец на марксистко-ленински капитализъм, заявиха от Българската стопанска камара.

В създадената и „успешно” развита от всички политически играчи среда няма място за можещите и знаещите, които като правило са и почтени и горди. И те напускат държавата на тарикатите, за да потърсят юрисдикцията на друга държава, където резултатите от труда им ще бъдат не само оценени, но и защитени, пише камарата в писмо до медиите.

Това положение е неприемливо и нетърпимо за членовете на БСК. На злоупотребите с правата и парите на свободните български граждани, които са предоставени на държавата за постигане на важни обществото цели, трябва да се сложи край. Очевидно тази задача не е в дневния ред на политиците, посочиха от БСК.

Новият управителен съвет на БСК настоява държавата да не използва безконтролно правата и парите, които гражданите й предоставят. Камарата се ангажира да предприеме действия, които да предизвикат и осъществят нужната на обществото промяна.

В новото ръководство на камарата са включени 17 предприемачи, представители на науката и хора от реалния бизнес у нас. Сред тях са Виолина Маринова – главен изпълнителен директор на банка ДСК, акад. Стефан Воденичаров – председател на БАН, проф. Марин Христов – ректор на Техническия университет в София, Спирос Номикос – изпълнителен директор на „Солвей соди” АД Девня, Петър Ризов – директор „Корпоративни клиенти” в Мтел, Кирил Желязков – изпълнителен директор на „Специализирани бизнес системи” АД и др.

За председател на управителния съвет на БСК е преизбран Сашо Дончев, а за изпълнителен председател – Божидар Данев, уточниха от предприемаческата организация.

Коментари по темата: „БСК: Получихме маркистко-ленински капитализъм”

добавете коментар...

  1. :)

    Точно бандитите, дето са се събрали в БСК, дето мощно се облажиха при “прехода”, точно тези, дето имат максимална вина за отглеждането на политическата ни класа, точно те ли почнаха да се оплакват от условията, чиито продукт са самите те? Искат да влезнат в книгата на Гинес с рекорд по лицемерие ли?

  2. Драгомир

    То на запад, като че да са други хората. Ако са си същата стока, с някои специфични нюанси. Затова си стават за едно, а за друго не стават.
    Отишъл един камион на формула 1 и поискал да се състезава. Интересно, но му позволили. И за негово учудване останал последен, въпреки че се мислил за добро возило.
    Отишла една кола от формула 1 на една кариера да търси работа. Дали й да влачи ремарке. След 20 метра влачене се счупила. И почнала да се блъска по главата, опс по мотора – ух в какъв ужасен свят живея.

    Тук проблемът е абсолютно същият. Проблем не с политиците, а с промитите мозъци, които не могат да схвана, че сам най-добре знаеш в какво си добър. И тази промивка не е остатък от тоталитаризма, а чисто нова модерна демократична промивка е приложена. Въпреки, че е творение на същата управляваща върхушка. Тези, които си мислят, че има дефектни и повредени части!!! На тези умници в главите им са само фрази като: “чуждестранни инвестиции” (най-вече инвестиция в източващи страната хипермаркети и жилищни сгради в които вече няма кой да живее), “развитие на туризма” (т. е. развивайте банановия бизнес, защото за друго не ставате).

    Заключение: За да се оправим, то трябва да наблегнем на това което сме добри. Не да следваме европейски стандарти (защото видиш ли там успявали). Ето например сме добри в разработването на технологии. Не масова продукция, а отделни такива. Но вместо да създадем подходящо място, където тези технологии да се развиват – правим технологичен парк “по западен образец”. Вместо да търсим как да подпомогнем този процес – обратното спъваме го всячески. Дори един обикновен FabLab в страната няма като хората. И в това отношение и румънците ни бият.

  3. Автомобилна история

    Събрали се на едно място много-много дефектни и изпочупени части за автомобил и поискали да се сглобят в елегантна, луксозна и мощна лимузина, за да могат да се придвижват бързо, да са силни, да изглеждат добре, да имат сигурност, и т.н. и т.н.

    След като няколко хилядолетия пробвали какви ли не велики и изключително мъдри методологии и философии, налагани най-старателно и безмилостно –

    леви, средни, десни, горни, долни, зелени, пембени, червени, сини, жълти, полуоранжеви, аристократични, частни и комунални, пролетарски и есенни, 51%-на-49%-(уж “Демо-“)-кратични (“диктатура на мнозинството над малцинството”), олигархични, Банкерско(уж “Демо-“)-ДС-военно-полицейско-воайорско-кратични –

    и нищо не се получавало, и резултатът всеки път бил гротескна и раздрънкана само-разпадаща се брантия, която и за автоморга не става, то…

    …те енергично и съсредоточено продължили по същия начин.

    Накрая, като съвсем се разнебитили и ръждясали, все пак им намерили една най-долнопробна автоморга, където да ги изринат за претопяване, за да не създават опасности по пътя и да не рушат околната среда.

    ПП
    Иначе разказват как там, някъде между хилядолетията, живял някакъв много добър майстор на коли, който бил и филантроп или нещо такова, който им обяснил, че от дефектни и счупени части никога няма да се получи това, което искат, каквито и методологии и системи да си измислят и да налагат, и дори им предложил пълен ремонт, и то на негови разноски. Но изненадващо (или не), мнозинството – особено ония ръждясали и изпотрошени кривундели, които се натискали да са част от кормилото и, които повлекли голяма част от останалия скрап – се засилило като бик на червено и прегазили майстора, така сами затривайки невероятния шанс, който имали. Малка част все пак приели да бъдат ремонтирани и възстановени, и станали част от невиждано луксозен, мощен и бърз автомобил.

  4. neter

    В контекста на диалога може би някой ще поиска да прочете историйката “Защо трудолюбивата мравка остана без работа” (потърсете я в Google, че тук май са забранени линковете) или ще му се гледа речта на Джиду Кришнамурти “Винаги си търсим лидери” (кратка е и я има с български субтитри във vbox). То интересни четива и видеа по темата с лопата да ги ринеш, ама ей тъй да споделя тези двете за цвят 🙂

  5. neter

    Може би на някого ще му се чете историйката “Защо трудолюбивата мравка остана без работа”:
    “http://www.beu.bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%82%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B0-news10975.html”

    А на някого може би ще му се гледа речта на Джиду Кришнамурти “Винаги си търсим лидери”:
    “http://vbox7.com/play:7405803596”

  6. neter

    🙂 Мда, колко свикнала е мисълта ти с реалността от втория сценарий. Е, нормално – все пак живеем в нея откакто свят светува. Ще ми е трудно тук да ти опиша подробно реалността от първия сценарий, но не защото е сложна (характеристиките ? се побират в едно изречение), а защото ще искаш да ти направя аналогия с многото на брой и сложно оплетени характеристики на втория. Все пак ще кажа, че социализмът (и това, което болшинството от хората грешно наричат “комунизъм”) също е капитализъм – отново присъстват власт, йерархия и делене собственост, само че се случва по други алгоритми от крайния американски капитализъм.

    Някой да каже на хората да работят, за да пълнят купата? Това отново е във втория сценарий. В първия сценарий задължение няма – всеки е свободен да прави това, което му се прави в момента, пък ако ще и да е нищо. Тъй като работата ще е по собствено желание, хората ще са свободни и да не работят едно и също всеки ден – днес едно, утре друго… Това, освен че ще елиминира много актуалната днес депресия, предизвикана от монотонността и рутината в работата, ще стимулира много и развитието на общата култура (нужни са богати знания за множество дейности), която в днешни дни все повече се потъпква за сметка на тясната специализация под предлог, че за да може човек да бъде наистина добър в нещо, трябва да се концентрира само върху него (което е лъжа – възможностите на човешкия мозък са необятни, и единствения лимит пред тях е вярата в подобни лъжи), с което се създават лесни за контрол хора (незнаещият човек е зависим човек).

    Мислиш, че всички ще легнат да мързелуват? Ако масовият мързел съществуваше поначало в човека, дали щеше да съществува терминът “хоби”? А ако се огледаш ще забележиш, че хобитата на хората покриват доста широк спектър от дейности, дори такива, които много хора мислят за тежки, неприятни и че никой не би ги вършил с удоволствие. Знаеш ли колко повече работа свършва човек, който я върши от собствено желание, а не по задължение? Да не забравяме и автоматизациите – на практика с много по-малко ресурси, отколкото потребяваме в момента, можем да автоматизираме пълненето на купата по-горе. Във втория сценарий се внимава с автоматизациите, тъй като това води до безработица и мъртви души за икономиката – спират да въртят пари, а нейното съществуване се базира на непрекъснатият поток от пари.
    Та… спокойно, работещи хора ще има и в онзи свят, в който всичко е на всички, само че тогава ще работят по собствено желание и ще гонят собствените си мечти, а няма да са роби на целите на някого. Вече казах и, че така или иначе и работата ще е много по-малко (на практика по-малко от 1% от днешната, след като се оптимизира с автоматизации и собствено желание за работа). Разбира се, не отричам, че и тогава ще се намират паразити, но в онзи свят те не са проблем. За работещите ще е толкова лесно да осигурят достатъчност, че паразитите ще са свободни да си черпят, колкото им е необходимо. Всъщност, паразитите толкова ще се обездвижат (и физически, и ментално), че ще измират от собствения си мързел – опасността за тях от това е наистина реална. Това е и начинът, по който светът без собственост по естествен път се отървава от паразитите си, за да пребъде човекът, търсещ развитие.

    Зная, че не съм описал всичките ти чуденки, но… всеки има мозък в главата – може да се пробва да го използва. Нужно е специално усилие за това, текущото зомбиране наистина е мощно, но аз вярвам във възможностите на хората 🙂

  7. ?

    Ако от някъде идва на готово купата е така.
    Но ако същите тия хора им кажат преди това – работете, напълнете купата с храна, първият ден те сигурно ще работат. Може би и втория. В последствие ще ги домързи и някои от тях ще си кажат “абе те другите ще работят и ще слагат, аз защо да си давам толкова зор?”. На следващия ден още… После и тия дето работят много ще си кажат “абе тия другите нищо не прават, само ние работим, а слагаме в общата купа”. И така постепенно утопията ще свърши.

    Социализмът свършва, когато свършат чуждите пари за харчене.

  8. neter

    “Народът – прост, животът – тежък, скучен…” – Никола Вапцаров

    Ако сложим на масата една купа, пълна с храна, изчислена така, че да стигне всички около масата да се нахранят доволно, и кажем на всички за това, за да нямат притеснението, че ще останат гладни (даже може да сложим отстрани няколко фалшиви, но изглеждащи досущ като истинската, купи с храни, за успокоение на тези, които за първи път участват в експеримента), всеки ще изяде по толкова, колкото му е нужно, без да граби, без да се блъска, без да се презапасява и без да краде от чинията на другия. Накрая всички ще са се нахранили доволно, няма да е останала храна нито в купата, нито в чиниите, нито в джобовете на участниците, и няма да се изхвърли храна. Колкото повече повтаряме експеримента, толкова по-спокойни ще стават участниците за достатъчността на храната, и ще им остава все повече време да се занимаят и с друго.

    Ако сложим на масата същата тази купа с храна и наредим около масата същите тези гладни участници, но не им кажем за това, че храната ще стигне за всички (в никакъв случай няма да слагаме и фалшиви купи наоколо), ще започне масово блъскане за храната, всеки ще се опитва да вземе предварително колкото се може повече, без оглед на това нужно ли му е толкова или не. Накрая купата отново ще е празна, но докато някои са се нахранили доволно и са прибрали и в джобовете за всеки случай, други ще останат недохранени, а някои – напълно гладни. Същото количество храна и същите участници, както в първия експеримент, но ето че сега ресурсите изглеждат недостатъчни, за да нахранят всички. Колкото повече повтаряме експеримента, толкова по-притеснени ще стават участниците за изхранването си, ще има толкова повече презапасяване и ще има толкова повече останали гладни. След някой от опитите ще се появят лидери, предлагащи какви ли не схеми за разпределение на ресурса, но във все по-нарастващото притеснение за собственото си изхранване, не само, че все по-далечно ще им става вярното разпределение, но дори самите те (колкото и съвестни да са се смятали в началото) ще заделят все повече за себе си за всеки случай. Колкото повече лидери, толкова повече спорове за правото за презапасяване. В този случай ще се намеси Законът на джунглата, в който по-приспособимият побеждава. Ще се появи йерархията, а след нея и монополът. Върхът на пирамидата ще взема от купата все повече, докато дъното на пирамидата ще взема все по-малко. Върхът ще твърди, че няма по-добро разпределение на ресурсите, просто ресурсите са недостатъчни, дъното ще съди за недостатъчността на ресурсите по празния си стомах и ще иска или да си разменят ролите с върха (завъртане на властта), или да се премахне върхът и всеки отново да започне да граби по свое усмотрение без разпределение отгоре (премахване на монополите и връщане на властта в ръцете на народа), което единствено би довело до повторно изпълнение на сценария дотук. За удовлетворяване едновременно на естествените нужди и на нуждите от презапасяване ще трябва или някои да остават гладни, или да се слага по-голяма купа. Дори да се сложи по-голяма купа, с течение на опитите ще се забележи, че отново или ще се увеличават гладуващите, или трябва да се слага все по-голяма купа. Накрая хората ще са толкова улисани в разделението на храната, че напълно ще загърбят другите си дейности.

    Пита се в задачата кой сценарий е по-разбираем и лесен за изпълнение, и в кой сценарий се използват по-малко ресурси? Възможно ли е да сме толкова улисани в ежедневието си, че да не забелязваме, че то е само един от възможните сценарии и да го приемаме за даденост?

Коментар