Програмиране за деца: Как да създадем интерес у детето?

Сергей Болгов, специалист по програмно обезпечение в глобалната технологична компания за разработка на индивидуални софтуерни решения DataArt

Бъдещето е в технологиите и днес никой не се съмнява, че добрият програмист винаги ще си намери работа. Поради тази причина, освен обичайните курсове по рисуване и музика, децата все по-често посещават и детски курсове по програмиране.

Как обаче да разберем дали детето e готово за подобно обучение? И по какъв начин да създадем у него интерес към програмирането? Сергей Болгов от софтуерната компания DataArt и специалист по обучението на деца, ни разказва повече по темата, представяйки някои практически съвети относно това на каква възраст е най-добре да се започнат заниманията и как да протекат.

С какво е най-добре да започне обучението?

Първо трябва да се изясни дали умът на детето е готов да мисли алгоритмично и дали то е в състояние да разбира взаимовръзката между процесите. Смятам, че за тази цел е доста подходящ тестът на Бенет. Този въпросник е съставен от картинки, на всяка от които е изобразена система от обекти, например няколко зъбни колела. На първото зъбно колело е отбелязана посоката на неговото въртене и трябва да се определи в каква посока ще се върти последното. Детето моделира и разиграва ситуацията в съзнанието си или се опитва да отгатне. Ако видите „физик” с логическо мислене, а не отгатващо дете, това е сигнал, че детето притежава потенциал.

Смятам, че за по-малките е добре да започнат да програмират със задачите за учениците от 80-те години – рисуване на екрана с код и игри с текст. От езиците за програмиране на тази възраст най-често се препоръчва Python.

Как да научим детето на алгоритмично мислене?

За развиването на алгоритмично мислене е подходяща всяка игра с правила, в която може да се използва логика и аналитично мислене, т.е. да се създава предимство, като се прогнозира поведението на отсрещната страна. На мен лично ми харесват „Надбягване на костенурки”, „RoboRally” и шах.

Не толкова свързани с логика занимания като музика, чужди езици и изобщо която и да е дисциплина, където детето може да следи развиващия се във времето резултат и да го описва с необичаен език – с ноти, чужди думи, шахматна нотация и т.н., са подходящи.

Коя е подходящата възраст, в която детето да започне да прави първите си стъпки в програмирането?

Ако детето демонстрира интерес и потенциал, може да се опита веднага, щом се научи да чете и пише, както на собствения си език, така и английските думи, а това е индивидуално. Не вярвам в детското „визуално” програмиране от типа на LEGO Mindstorms, при нас това не проработи. Децата не разбраха, че си имат работа с нещо сериозно и бързо загубиха интерес, както към поредната нова играчка. А Scratch вече предполага грамотност.

Какво да ви кажа, един от синовете ми се занимаваше с шахмат от 4-годишен и когато вече минаваше за „напреднал”, доста се затрудни, тъй като се сблъскахме с изискването да се записват турнирните партии в дневник, а той все още изобщо не можеше да пише. Затова по-скоро ранната училищна възраст, от 6-7 години, е подходяща за начало на обучението по програмиране.

Как да разберат родителите, че детето им има успехи, ако самите те не са програмисти и не са запознати с материята?

Ако родителите не са програмисти, детето все пак ще учи някъде. Така че – само ще се похвали с успехите си, а и преподавателят ще ви каже. Ако учи онлайн, курсовете винаги имат своите начини за тест и оценка, които нагледно показват напредъка.

Задължително ли е да се посещават курсове по програмиране или може обучението да се случва онлайн?

За децата е важно да могат да работят в колектив, когато усвояват първите си умения. Освен това около програмирането има формирала се култура, среда на общуване със своите особености. Всичко това, разбира се, може да се намери и в интернет, но като за начало добрият курс ми се струва по-надежден и ефективен.

По принцип в такива курсове се практикува „проектен” подход, където групи от по три-четири деца работят заедно над един проект. Това е почти същият модел, който се използва в ИТ компаниите. Още един плюс на курсовете е редовното участие на проектите в конкурси и изложения, където децата могат да научат нещо ново, както и да представят това, което са постигнали, а това още едно важно умение.

Кои първи програмни платформи бихте препоръчали?

Като за начало бих предложил визуалните и текстовите игри с код. Например, да създадат игра в жанра „текстов куест”, да напишат своя версия на „Бойни кораби”, да направят малка уебстраница, да филтрират обидни коментари. По-големите деца могат да започнат да се занимават с роботика, да работят на основите на микрокомпютъра Raspberry Pi или във взаимодействие със средата на играта Minecraft, която позволява с помощта на кода на Python да създават свои светове.

Ако сте решили да запишете детето си на курс програмиране:

  • Изяснете какъв тип е мисленето на детето. Ако обича системността, то програмирането може да го заинтересува. Опитайте да играете на игри като „RoboRally” и шах.
  • Може да се започне от ранна училищна възраст (6-7 години). Важно е детето да може да чете и пише английските думи.
  • Човек може да се научи да програмира и в интернет, но днес е много важно умението да се работи в екип, затова е по-добре да потърсите курс с добър преподавател.

Коментари по темата: „Програмиране за деца: Как да създадем интерес у детето?”

добавете коментар...

  1. Anonymous

    Да обучавам детето си за програмист е все едно да го обрека да е безработен на 40 годишна възраст. В последните 30 ИТ компании, в които съм влизал няма и един над 35 години. А да не кажа, че 35 годишните са рядкост…

  2. Иван

    Има много по-перспективни и много по-добри професии, области и направления има за разлика от робският неблагодарен техничарски труд на програмистите. Нито като деца ще разберат от детството си нито като възрастни от живота си. Има жестоки родители, които искат да си осакатяват децата, да ги правят аутисти и инвалиди.

  3. Anonymous

    Според мен не бива насила, но няма нищо лошо да се занимава детето, ако има начален потенциал, а за да се разбере наличието на подобен потенциал, трябва да се наблюдава, да се правят леки тестчета, както е казал човека в статията.

  4. Anonymous

    Програмирането е дейност със силен десоциализиращ ефект. Висенето пред клавиатурата не може да замести ритането на топката, а уменията за общуване са далече по-важни от алгоритмичното мислене на 6-7 годишна възраст. Холивудското клише за изперкания компютърен гений за съжаление не е съвсем безоснователно – горчивият опит показва много тъжна корелация между нивото на професионализъм в програмирането и социалната некомпетентност. Колкото по-дълго задържим детето далеч от компютъра, толкова по-добри шансове има, да се научи на истинските неща, които осигуряват житейския успех.

  5. Anonymous

    Във високо-конкурентна среда няма място за детство до 16 години.
    Трябва всичко да е балансирано. В днешно време децата на 4 са като едно време на 7-8.

  6. Wind

    Какво ще рече “да си изживее детството”? Никой не е казал, че човек трябва да си обсеби детето и само да го обучава, но и да го оставите “да си живее” е възможно най-лошото нещо, което може да направите! После не си задавайте въпроса “Къде сбъркахме?”! Едно дете трябва да има време за забавления, но не и да бъде зарязано само да си решава, защото тогава някой друг ще избере вместо вас, и мога да ви гарантирам, че няма да е за добро…

  7. Ивчо

    Заради такива деца дето си взимат сами решенията, а родителите си викат – нека да е щастливо детето, после страдат и те и децата. Не го ли побутнеш в правилната насока обикновенно не става.
    Трябва да видиш какви интереси има и в какво го бива, но под 20 години, само да избира – детето няма с какво да го сравни. То трябва да участва във взимането на решението, но не едностранно.
    За това Европа е най-технологично изоставащият регион в света (като не броим Африка).
    Всеки втори иска да става фотограф, графичен дизайнер или търговец, а инженери и менажери (способни) масово не достигат във всички сфери.
    Трябва всеки човек докато е млад да се праща една година да работи тежък физически (ниско платен) труд, да се мотивира, после почват истински да учат с голямо желание.

  8. джендар

    Ами за корпоративните ***********, важното е да има кой да им свърши работата качествено. *************а накрая ще има пренасищане на пазара, ниски заплати и само дет са казва ‘истинските’ програмисти ще си намират работа. Разберете, че не всеки е програмист! Явно не сте разбрали същността, както не и всички сайтове за технюз какво е ИИ!!!

  9. Anonymous

    Като програмист с над 20 години стаж, съм взел решение да не насърчавам детето си към програмирането. Нека всяко дете вземе решение с какво иска да се занимава тогава, когато узрее за това решение. Има къде къде по-ценни професии от това да програмираш, а и не всичко се измерва в пари.

  10. Anonymous

    Оставете децата да си изживеят детството!

Коментар