След три години почти цялото работно натоварване на компаниите ще се пренесе в облака, сочи нов доклад на мрежовата компанията Cisco. Повечето бизнеси към 2021 г. ще ползват именно облачни услуги за изпълнение на своите изчислителни задачи.
Около 94% от работните задачи ще се обработват в облачна среда през 2021 г., според прогнозата в доклада Cisco Global Cloud Index. 73% от тези натоварвания ще се паднат на публичния облак, спрямо 58% през 2016 г., а делът на частните облаци ще намалее от 42% до 27% за разглеждания период.
Анализаторите от Cisco очакват след три години облачните услуги да обсебят 95% от трафика, който минава през центровете за данни, докато през 2016 година този показател възлизаше на 88%.
Към 2021 г. обемът на облачния трафик ще нарасне до 18,9 зетабайта (1 зетабайт е равен на 1 млрд. терабайта), в сравнение с 6 зетабайта през 2016 г. Делът на облачните натоварвания по модела SaaS (софтуер като услуга) ще възлезе на 75%, докато останалата част ще погълнат IaaS (инфраструктура като услуга) – 16% и PaaS (платформа като услуга) – 9%.
В същото време трафикът в традиционните (не-облачни) центрове за данни ще нарасне през разглеждания петгодишен период (2016-2021) от 849 екзабайта до 1,7 зетабайта, прогнозира докладът.
Около 94% от работните натоварвания ще се обработват в облачна среда през 2021 г. (източник: Cisco)
Още една важна тенденция, на която обръща внимание Cisco, е нарастващото внедряване на софтуерно-дефинирани мрежи в центровете за данни. Проникването на тази технологии ще се увеличи от 16% през 2016 г. до 67% през 2021 г.
Няма смисъл да повтарям написаното в предишните две мнения.
Облачните услуги излизат доста солено. Предимството им е, че допълнителни ресурси са налични при нужда, докато поддъжането на собствени сървъри не предоставя необходимата гъвкавост в това отношение.
Собствената инфраструктура от своя страна предоставя друг тип гъвкавост, която ще стане все по-привлекателна предвид все по-достъпната разработка на собствен хардуер. Вече има голям избор на CPU, GPU, ASIC, FPGA и инструменти за разработка. Самите хардуерни архитектури ще да бъдат съобразени с конкретния тип задачи, които решават.
Възможността за по-голям контрол над топологията на мрежите свързващи отделните звена, е изключително важен фактор при оптимизиране на обработката на данни.
Проекти с отворен код като LLVM дадоха възможност многократно да се улесни разработката на отворен хардуер, защото правенето на софтуерни инструменти вече е многократно по-лесно.
Отвореният код вече дава възможност човек да направи сам това, което преди 15 години беше немислимо. Лека полека и отвореният хардуер ще набере сила, точно както преди 15-20-тина години отвореният код си пробиваше път.
Менъджмънта мисли малко по-различно. Ще си спретнат хибриден облак, важните данни ще си стоят във фирмата, другото да ходи в Амазон. Не ги вълнува много, че сървиса не е гарантиран 24х7, важното е, че ще спестят пари и ще уволнята IT-тата дето само им пречат 🙂
Това са пълни глупости. Кой ще си сложи фирмените данни на базата на които се прави стратегическият BI в клауда на MS или Amazon. Нали после който си плати ще ги има. Клауда има смисъл само за удовлетворяване на peek demand. Иначе всичко излиза по-скъпо.