Умни мебели могат да пренареждат обзавеждането в дома и да преобразяват напълно пространствата в интериора. Новaта мода нaбира скорост и е „рожба“ на срещата между две популярни тенденции – умните домове и сгъваемaта мебелировкa.
Все повече хора живеят в големите градове. Цените на имотите постоянно растат, а размерите на жилищата в мегаполисите стават все по-малки. Много често цели семейства обитават пространства с размер на студио. Тенденцията е трайна и няма изгледи да се промени. Напротив – според ООН, повече от шест милиарда души ще бъдат жители на градовете към 2045 г., а според последните ревизии – даже повече.
От много години различни интериорни дизайнери работят по реализацията на сгъваеми мебели. Спални, които се изправят до стената и се превръщат в книжни лавици, падащи от гардероба гладачни дъски, плъзгащи се гардероби вместо преградни стени – такива “хитринки” очароват жителите на тесни пространства.
Срещата на този тренд с концепцията за умния дом обаче доведе до нова трактовка: представете си да можете да пренаредите апартамента си с едно натискане на бутон. Докосвате копчето и спалнята се прибира и се отваря пространство за работа, а от стената се измъква работно бюро. Или още по-добре: преди да се приберете вкъщи след работа, от мобилно приложение на смартфона си нареждате на всички мебели да се скрият, пътьом събирате приятелите ги водите право на купон у дома.
Първи стъпки
Подобна разработка вече е в напреднал етап на изпитания в Бостън. Всъщност, тя е дело най-вече на изследователи от MIT Media Lab. Умните роботизирани мебели могат да преобразят една голяма стая по безброй начини: от спалня в работен кабинет, от трапезария в широко открито пространство. Всичко това има за цел да оптимизира интериора в малките домове.
Най-естественият компонент в системите за умна мебелировка, разбира се, са самите мебели. Това може да включва сгъваеми легла и спални, дивани, маси, бюра, черкмеджета. Определени мебели пък подлежат на скриване и показване – например телевизорът, огледалото. Лавици и рафтове могат да се движат и пренареждат.
Вторият компонент са вътрешните стени. В един умен дом това не са просто прегради. Често пъти те съдържат в себе си вграден гардероб, вградена спалня или даже цял работен кабинет, който може да се сгъва и разгъва. В много от тези случаи стените могат да се плъзгат, так че или разделят пространството на отделни части, или се прибират и превръщат дома в една просторна зала без прегради.
Най-дръзко звучи третият компонент – умните външни прегради. Те са предизвикателство, тъй като често пъти имат функция, доста по-значима от това да преграждат – те трябва да осигуряват топлоизолация на дома, а и звукоизолация, трябва да са добре уплътнени и в същото време да осигуряват здравословна проветривост. Когато обаче са „умни“, външните стени могат да отварят дома към тераса или веранда. Това превръща дома в приятно полу-открито пространство, така че обитателите могат да се наслаждават на хубавото време, на чистия въздух, на прелестните гледки. Хватката би впечатлила гостите на домашното парти.
Към комерсиализация
Първите потребителски системи от този вид вече са в процес на изпитване. Заедно със строителни фирми от Бостън и други големи градове в САЩ и Канада този вид умни мебели се вграждат в новопостроени домове. Реализацията е дело на Ori – фирма, формирано от изследователите на MIT Media Lab с цел комерсиализиране на системата. Сред партньорите й са организации като голямата архитектурна фирма Skanska. Някой ден системата ще може да се купува и отделно от самите потребители, надяват се нейните създатели.
Потребителите могат да контролират умния си дом чрез контролен панел, вграден в стената, чрез приложение за мобилен телефон или чрез система за умен дом, обясява Хасиер Лареа, основател и шеф на Ori.
Архитектурна роботика
Ori не е единственото начинание в тази област. Лареа е един от неколцина учени в изследователската група „City Science” , ръководена от водещия изследовател на Media Lab – Кент Ларсън. В нея участват и още неколцина експерти по това, което те самите наричат „архитектурна роботика“. Обект на тяхната работа е срещането на две тенденции: нарастващият брой жители на големите градове и възходът на „интернет на нещата“. Умните устройства, които се свързват към интернет, превземат домовете – кухните, спалните, баните. След като ще са постоянно онлайн и управляеми, защо да не бъдат роботизирани?
Архитектурната роботика, както подсказва името, интегрира роботика, архитектура, компютърни науки, инженеринг, дизайн. Един от първите проекти на групата е преместваема стена, която може да се управлява с жестов контрол. Такава стена може да превърне едно студио в две стаи само с махване на ръка – романтично, нали?
Учените сравняват своята разработка с живо същество, което има мускули, скелет, мозък и кожа. Мускулите -това са релси, мотори и силова електроника, които задвижват мебелите. Скелетът са рамките и колелетата, които правят възможно движението. Мозъкът са микрокомпютрите, които контролират уредите и ги свързват към интернет. Е, кожата са различните видими елементи на мебелировката, които могат да се движат.
Технологията е приложима за кухни, бани, холове, спални – всичко. Спалня за двама може да се преобрази в голямо студио, или в три малки стаи тип работни кабинети. На края на деня пък могат да се махнат всички стени и да се създаде парти пространство, отворено към терасата. „Пространството ще се адаптира към хората, вместо хората към пространствата“, казва Лареа.