През изминалата година организациите по света са насочили доста фокусирано вниманието си към въпроса как работните места, „отнети” от хората заради автоматизацията, ще окажат влияние върху отделните специалисти. Това показа шестият годишен доклад за тенденциите при човешкия капитал на Deloitte – „Възходът на социалното предприятие”.
Според резултатите от изследванията, над 4 от 10 компании смятат, че автоматизацията ще има голямо въздействие върху работните места. 61% казват, че вече „активно препроектират” работните места заради навлизането на изкуствения интелект и роботиката.
В този контекст компаниите и отделните хора като че ли осъзнават, че традиционният кариерен модел вече е станал неадекватен в днешно време. 60% от анкетираните смятат, че изграждането на нови модели на работа и нови и умения за кариера е много важно. Само 14% обаче са готови да отговорят на това предизвикателство.
Доколко тревогите на индустрията са основателни – може да се поспори. Доста по-малко са работните места, които са „в риск” от автоматизиране, благодарение на изкуствения интелект и роботиката, отколкото се смяташе досега, показа пък наскоро оповестено изследване на ОИСР. Новото проучване е контрапункт на ширещото се притеснение, че много от хората ще станат непотребни, заради роботите и изкуствения интелект.
Анализ от 2013 г. на академиците от университета в Оксфорд Карл Фрей и Майкъл Озбърн беше предупредило, че около 47% от работните места в САЩ са изложени на висок риск да бъдат автоматизирани. Изследванията на Фрей и Озбърн като че ли зададоха тона на голяма част от съвременния дебат относно автоматизацията, а посланието им бе повтаряно многократно в други проучвания.
Според анализа на ОИСР обаче тези страхове са донякъде преувеличени. Изследователите са установили, че само 14% от работните места в страните от ОИСР – което включва САЩ, Великобритания, Канада и Япония – са „силно автоматизируеми”, което означава, че вероятността да бъдат автоматизирани е 70% или повече. Тази прогноза е далеч по-малко страшна от онази на Фрей и Озбърн, въпреки че не бива да бъде голямо успокоение, защото се равнява на около 66 милиона загубени работни места.
Това, което най-вероятно трябва да е в центъра на вниманието, е всъщност как автоматизацията променя работните места. Изкуственият интелект и роботиката няма вероятност да причинят огромна безработица, но това не означава, че не бива да се притесняваме за въздействието им върху работните места.
„Не се тревожа за безработицата заради технологиите”, казва Лаура Тайсън, виден икономист в бизнес-школата „Хаас” при Калифорнийския университет в Бъркли. „Но се притеснявам за качеството на създадените нови работни места и за мястото, където те се отварят”.
Говорейки по време на EmTech Digital – годишна конференция за изкуствен интелект, организирана от MIT Technology Review, Тайсън предложи да се обърне внимание на ефектите от нарастващата автоматизация през последните 30 години. Това, което знаем, според Тайсън, е, че автоматизацията е „отнела” много работни места, свързани с рутинност. Особено силно засегнати са работни места със „среден клас” умения и средни доходи като тези в производството.
„Ние знаем от миналото, че работните места, които изискват нисък клас умения, са с по-голяма вероятност да бъдат автоматизирани”, каза Тайсън. „Тревожното е неравенството в доходите”.
Едновременно с това автоматиката и ИИ ще създадат и нови работни места. Но, казва Тайсън, тези нови работни места може да не са в същите части на страната и дори да не са в същата страна, в които заетостта е била намалена заради автоматизацията. И това създава неудовлетвореност и безпокойство у хората.
Друг фактор, който трябва да се има предвид, е това, че скоростта на промяната днес е много по-бърза в сравнение с времето, когато бе наблюдавана подобна тенденция на загуба на работи места – ерата на индустриалната революция. Сегашният темп на промяна поставя някои важни въпроси без отговор. Можем ли да измислим начин да преквалифицираме работниците, които губят работните си места? А ако да – то кой ще плати за тяхното ново обучение?
“Можем ли да измислим начин да преквалифицираме работниците, които губят работните си места?” – Повечето не можем, защото не искат да се образоват. Дайте им пиене и забавления и не ги търсете. Преквалифицирането не става с програми, ами с желание и мотивация.
Реалността е – машините поумняват, мнозинството хора затъпяват неусетно. Това най-вече е продиктувано от културата и обществото, но затъпяващите изобщо не го усещат. Но трябват гласоподаватели, които не гласуват под строй, без да задават въпроси.