Равнището на иновации в ЕС продължава да се подобрява, но са необходими допълнителни усилия, за да се подсигури конкурентоспособността на Европа в световен план, според публикуван тази седмица от Европейската комисия сравнителен доклад на иновациите за 2018 г.
„Настоящото издание на доклада показва за пореден път, че Европа разполага със силни позиции в областта на науката, но не постига очакваните резултати в областта на иновациите”, заяви Карлош Моедаш, комисар по въпросите на изследванията, науката и иновациите.
Швеция отново е лидер в областта на иновациите в ЕС. След нея се нареждат Дания, Финландия, Нидерландия, Обединеното кралство и Люксембург, който тази година се присъединява към групата на водещите новатори. Германия спада към групата на силните новатори. България е на предпоследно място, преди Румъния.
Като цяло, резултатът на ЕС в областта на иновациите се е увеличил средно с 5,8% от 2010 г. насам. През последните 8 години резултатите са се подобрили в 18 държави от ЕС, а са се влошили в 10. Най-големи подобрения са постигнали Литва, Малта, Нидерландия и Обединеното кралство, а най-сериозно са се влошили резултатите в Кипър и Румъния.
Списък на водещите държави в ЕС в отделни области, свързани с иновациите:
- Дания – човешки ресурси и благоприятстваща иновациите среда;
- Люксембург – привлекателни научноизследователски системи;
- Франция – финансиране и подкрепа;
- Ирландия – иновации в малките и средните предприятия (МСП), заетостта и продажбите;
- Белгия – мрежи за иновации и сътрудничество.
В световен мащаб ЕС настига Канада, Япония и Съединените щати, като запазва по-добрите си резултати спрямо Китай, но разликата бързо намалява, тъй като Китай се е подобрил почти три пъти по-бързо от ЕС. Съюзът изостава прямо Южна Корея, но през следващите години се очаква постепенно разликата да намалее.
Има подобрение при широколентовия достъп, човешките ресурси и привлекателността на системите за научни изследвания, особено чрез международни съвместни публикации. Публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност като дял от БВП остават под нивото от 2010 г. Очакванията са през следващите две години ЕС да постигне подобрение в областта на иновациите с 6%.
България и Румъния са най-слабите иноватори в рамките на Европейския съюз
Около две трети от икономическия растеж на Европа през последните десетилетия е бил подтикван от иновациите. Макар че в Европа живеят едва 7% от световното население, тук се осъществяват 20% от световните инвестиции в научноизследователската и развойната дейност, както и една трета от всички висококачествени научни публикации.
Освен това Европа е световен лидер в промишлени сектори като фармацевтиката, химическата промишленост, машиностроенето и модата. Европа е силна и в подкрепата за иновациите посредством ключови базови технологии като роботика, фотоника и биотехнологии.
Европа обаче също така изостава в много области. Дружествата от ЕС изразходват по-малко пари за иновации, отколкото техните конкуренти. Рисковият капитал остава недостатъчно развит в Европа, в резултат на което дружествата преминават към екосистеми, които дават по-добри шансове за растеж.
Публичните инвестиции в целия ЕС не успяват да достигнат целевите 3% от БВП. Интензивността на научноизследователската и развойна дейност все още е неравномерна между регионите на ЕС, като инвестициите и научните изследвания в голяма степен са концентрирани в Западна Европа. Освен това 40% от работната сила в Европа не притежава необходимите цифрови умения.
На 7 юни Комисията предложи най-амбициозната досега програма на ЕС за финансиране на научни изследвания и иновации – „Хоризонт Европа”, като за периода 2021-2027 г. се предлагат 100 милиарда евро. Но само финансирането от ЕС не е достатъчно. За да се запази и подобри европейският начин на живот, са необходими съгласувани усилия от страна на публичния и частния сектори.