Критична точка: Половината свят вече е средна класа

Светът е на ръба на исторически етап: до 2020 г. повече от половината от населението на света ще бъде „средна класа”, смята ученият Хоми Харас от „Института Броукингс”, на когото се позовава „Вашингтон пост” в обширна публикация по темата.

Харас определя средната класа като хора, които имат достатъчно пари, за да покрият основните си потребности – като храна, дрехи и подслон, и все още им остават достатъчно пари за няколко лукса – харесвана храна, телевизор, мотоциклет и образование.

Това е критичен момент: След хиляди години, в които повечето хора на планетата са живели като селяни, роби или в други бедни сценарии, сега половината от населението разполага с финансови средства, за да може да направи повече, отколкото просто да се опита да оцелее.

„Преди началото на индустриалната революция през 30-те години на миналия век няма почти никаква средна класа”, казва Харас. „Това беше просто царство и селяни. Сега предстои да имаме мажоритарен свят на средната класа”.

Днес средната класа възлиза на около 3,7 милиарда души, или 48% от населението на света, твърди Харас. Допълнителни 190 милиона (2,5%) са мега-богатите. Заедно двете групи съставляват мнозинството от човечеството през 2018 година – една промяна с широкообхватни последствия за световната икономика и потенциални последици за щастието на милиони хора.

И така, колко пари трябва да получавате, за да се впишете в дефиницията на Харас за средна класа? Това зависи от това къде живеете и по-точно от това колко скъпи са нещата, където живеете. Дефиницията на Харас взема предвид по-високите разходи за посрещане на основните нужди на места като САЩ, Западна Европа и Япония, отколкото в голяма част от развиващия се свят.

В доларово изражение, Харас определя глобалната средна класа като хората, които правят от $11 до $110 на ден, или около $4000 до $40 000 годишно. Това са доходи на човек, така че семействата с двама родители и няколко деца ще се нуждаят от много повече. Диапазонът е широк, но не забравяйте, че той е коригиран по страни, за да вземе предвид колко неща могат да купят хората с парите, които печелят.

Например, четиричленно семейство в Индонезия с 12 000 долара годишни приходи ще се класира за глобалната средна класа. Но това не важи за САЩ, където средният доход на домакинството е малко над $59 000. Изследването на Харас поставя семейството на САЩ в горната част на глобалната средна класа. За България долната граница на средната класа е около $6400 годишни приходи за 4-членно семейство, според калкулатора на Вашингтон пост.

„Американците трудно осъзнават, че американската средна класа е доста висока в глобална перспектива”, казва Анна Рослинг Ронълунд, която основава проекта „Долар стрийт”, за да фотографира семействата и техния начин на живот по целия свят.

Но откъде идват тези нови жители в средната класа? Харас твърди, че от 140 до 170 милиона души годишно се преместват в средната класа всяка година. Индия и Китай поеха голяма част от бума на средната класа през последните години. Сега, казва Харас, страните от Югоизточна Азия, като Тайланд и Виетнам, са готови за скок в средната класа.

Какво е усещането да си част от световната средна класа? „Долар стрийт”, проектът на шведската неправителствена фондация „Гапмъндър”, снима ежедневието на повече от 250 семейства по целия свят. Субектите в проучването включват семейство от петима души в Бурунди, което живее с 324 долара годишно, или семейство от петима в Китай, което получава 121,176 долара годишно. Снимките показват хората и техните домове, ястията, тоалетните, четките за зъби и транспорта, и позволяват да се сравни начинът на живот по света.

„Долар стрийт” наскоро снима Анга и Юли Январ, двойка в началото на 30-те си години с две малки деца, част от изгряващата средна класа в Индонезия. Анга е социален работник, а Юли е учител. Семейството има хладилник, електричество и мотоциклет, а децата им имат няколко играчки, вкл. велосипеди и миниатюрна кола с батерии. Те пестят пари за закупуване на дом и кола – цели, които изглеждат реалистични, тъй като семейството получава малко над $12 000 годишно.

Това, което веднага се вижда от снимките в „Долър стрийт”, е колко забележително еднакво е ежедневието на хората по света, с изключение на много богатите и бедните. По-голяма част от семействата имат електричество, течаща вода в дома, деца, които посещават училище, и някакъв вид транспорт.

„Най-удивителното нещо е, че толкова много от хората, които посетихме досега, всъщност имат пластмасова четка за зъби”, казва Ронълунд, която стартира „Долар стрийт” през 2015 г. „Същото е и със сапуна. Почти всеки в света има достъп до някакъв вид сапун. Най-бедните купуват малко парче сапун или си го правят сами. Когато стигнете до средата, виждате хора, които купуват големи сапуни. Колкото по-висока е скалата на приходите, толкова по-хубав е сапунът – или дори множество продукти за почистване”.

Хората в глобалната средна класа имат много общи неща. „Те обичат да имат климатик, хладилник, кола или мотоциклет, за да се разхождат, обичат да ходят на почивка и да не им се налага да работят всеки ден”, казва Харас.

Дали повече пари и повече неща ни правят по-щастливи? Има безброй дебати за това каква сума пари и какъв начин на живот ще увеличат щастието ни. Консенсусът между изследователите по темата е, че нашето ежедневно настроение не се подобрява много след около 75 000 долара годишно (в САЩ). След този праг няма много забележимо подобрение на настроението, дори когато домовете и банковите сметки стават по-големи.

Хората също са склонни да се чувстват по-добре, ако се движат нагоре по стълбата на доходите, без да се движат надолу или спират, което обяснява защо средната класа в Съединените щати и голяма част от Европа се разстройва след години на застой.

Ронълунд и нейният екип са свидетели на някои от тези тенденции с проекта „Долар стрийт”. Те не питат конкретно за щастието, но проучват всяко фотографирано семейство за любимите неща, които притежава, и какво иска да си купи, ако има малко повече пари.

Едно бедно семейство посочва пластмасовата кофа като любимо притежание и мечтае да получи телефон или по-добър велосипед. Семействата от средната класа ценят неща, които са направили живота им по-добър – като например, климатик или хладилник, и копнеят за собствени коли или домове. По-богатите семейства пък оценяват продукти като специален алкохол, екзотични растения или… вкусно пълнени еднорози.

„Мислех, че ще бъде най-лесно да снимаме богати хора, но е точно обратното – казва Ронълунд. „По-богатите хора по-трудно канят хората в дома си. Те искат да се представят така, че да изглеждат добре и да представят социалната версия за себе си”.