Парите носят щастие и над определен праг, твърди учен

Колкото повече пари има човек, толкова по-силно е чувството му за контрол над живота
(снимка: CC0 Public Domain)

Ако някои ви каже, че „щастието не е в парите, а в тяхното количество”, не приемайте това непременно като шега. Ново научно изследване установи, че дори когато човек разполага с много средства, парите продължават да влияят на усещането за благополучие и щастие.

Печеленето на повече пари води ли до по-добро благосъстояние? Това е един от най-трайните въпроси в науката за човешкото благополучие и от значение за хората, които правят компромиси между доходите и други житейски цели, работодателите, определящи заплатите на служителите, и институциите, влияещи върху икономическата политика.

Въпреки че повечето изследвания предполагат положителна връзка между доходите и благосъстоянието като цяло, остават поне два важни и взаимосвързани въпроса за естеството на тези взаимоотношения. Първият въпрос се отнася до формата на връзката между нивото на доходите и благосъстоянието: Спира ли доходът да има значение над някакъв скромен праг или по-високият доход е свързан с по-голямо благосъстояние в широк диапазон?

Вторият въпрос се отнася до степента, в която доходите засягат конкретно някои аспекти на благосъстоянието: Дали доходите засягат преди всичко оценката за живота на хората (оценъчно благосъстояние) или също така влияят върху това как хората се чувстват в ежедневието си (преживяно благополучие)?

Оказва се, че колкото повече са парите, толкова по-голямо и по-често е удовлетворението от живота, заключава изследването, публикувано в PNAS.org – уебсайт на Националната академия на науките на САЩ. Резултатите опровергават предходни проучвания, според които след определен праг на доходи настъпва плато – т.е. парите повече не влияят на чувството за благополучие.

В изследването са участвали 33 391 доброволци на възраст от 18 до 65 години, които са предоставяли данни за своите емоции и чувства, попълвайки кратки анкети през целия ден, в произволно избрани моменти. Така например, участниците са отговаряли на въпроси от рода „Как се чувствате сега?” и „Колко сте доволни от живота като цяло?” с опции, вариращи от „много лошо” до „много добро”, от „съвсем не” до „изключително”.

Проучването е проведено с помощта на специално мобилно приложение, създадено от Мат Килингсуърт, старши изследовател в училището Уортън към университета в Пенсилвания, който е и автор на изследването. Според някои други проучвания, за да бъде човек щастлив, е достатъчно да има определен праг на доходи, но Килингсуърт стига до друг извод в своето проучване. Той твърди, че няма праг, след който парите престават да имат значение за човека.

Досегашните изследвания по правило включваха самооценка на благополучието (благосъстоянието) и удовлетворението от живота като цяло. Мат Килингсуърт отива по-далеч, като се фокусира и върху преживяното благополучие, т.е. как се чувства човек в определен момент от настоящето.

Допълнителните критерии за преживяно благополучие включват 12 чувства и емоции: увереност, вълнение, интерес, гордост, страх, гняв, скука, тъга, стрес и т.н. Такава подробна снимка на ежедневието (общо участниците са направили почти 1726 отчета) позволява на учения да сравнява резултатите със средното ниво на благополучие на всеки от участниците.

Килингсуърт заключава, че усещането за благополучие и щастие често продължават да се засилват заедно с растежа на доходите. Предишни изследвания установиха, че преживяното благополучие не се увеличава при доходи от над 75 000 долара на година. Но резултатите от новото проучване показват, че преживяното благополучие се повишава линейно с ръста на доходите, като наклонът при над 80 000 долара е толкова стръмен, както и под този праг.

Това предполага, че по-високите доходи все още имат потенциал да подобрят преживяното благополучие на хората в богатите страни, вместо да се стигне до плато. Според Килингсуърт, това се дължи на факта, че колкото повече пари има човек, толкова по-силно е чувството му за контрол над живота.

Независимо от това, ученият предупреждава да не третираме финансите като еквивалент на щастието. „Хората, които приравняват парите към успеха, бяха по-малко щастливи от тези, които не правят това. Също така разбрах, че хората, които печелят повече пари и работят по-дълго, изпитват голяма липса на време”, споделя Мат.