Социолозите от години имат наблюдения, че някои страни са по-корумпирани от други. Сега едно официално проучване потвърди ясната връзка между корупцията и благосъстоянието – и надеждата е, че резултатът може да помогне да се промени тази зависимост.
Един въпрос, който от години озадачава социолози и икономисти, е как възниква корупцията в различните култури и защо е по-широко разпространена в някои страни, отколкото в други. Винаги досега е било трудно да се намери корелация между корупцията и другите показатели на икономическата и социалната дейност.
Михал Паулус и Ладислав Кристуфек от Карловия университет в Прага, Чехия, за първи път са установили връзката между възприятието за корупцията в различните страни и тяхното икономическо развитие чрез технологии за големи данни (big data).
Данните, които учените са използвали, идват от Transparency International – неправителствена организация, базирана в Берлин, Германия. Тя определя корупцията като „злоупотреба с публична власт за лично облагодетелстване”, пише MIT Technology Review.
Всяка година тази организация публикува свой глобален списък на страните, класирани според възприятието за нивата на корупцията в тях. Списъкът се съставя с помощта на най-малко три източника на информация, но не измерва директно корупцията, поради трудностите в събирането на такива данни.
Вместо това се събира информация от широк набор от източници, като например Африканската банка за развитие и Economist Intelligence Unit. Списъкът поставя и значителна тежест върху мненията на експерти, които биват помолени да оценят нивата на корупция.
Резултатът е Индексът на възприемане на корупцията, който класира страните с точки – от 0 (силно корумпирана страна) до 100 (много чиста държава). През 2014 г. Дания зае първото място като най-малко корумпирана държава в света, докато Сомалия и Северна Корея останаха на опашката, затвърждавайки се като най-корумпираните страни на планетата.
Паулус и Кристуфек са използвали тези данни, за да потърсят „клъстери” от държави, които имат сходни свойства, с помощта на ново поколение алгоритми. Учените казват, че 134-те изследвани страни се вписват напълно в четири групи, където има ясна корелация между корупцията и благосъстоянието на нацията.
Методът е известен като „средно-свързано клъстериране”. Започва се с предположението, че всяка страна представлява клъстер сама по себе си, а след това се търси най-близкият съсед в класирането. Тази двойка се превръща в нов клъстер, който бива поставен обратно в списъка като един субект. След това процесът се повтаря, докато се генерира една-единствена група от всички страни.
Колкото и непонятно да звучи това, резултатите са кристално ясни. От алгоритъма на учените е генерирана дървовидната диаграма, показваща как са свързани клъстерите. Учените свързали краищата на диаграмата, за да образуват кръг, затваряйки групата на 134-те страни.
Паулус и Кристуфек казват, че техниката разкрива четири ясни клъстера. Първият се състои от развитите страни като САЩ, Великобритания, западните държави от ЕС, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур и др. Средният им рейтинг на корупция е нисък – 83. Този клъстер е отделен на значително разстояние от другите клъстери. Всички страни в него са богати със среден БВП на глава от населението от 52 138 долара. Клъстерът не съдържа нито една африканска държава и има само една от Южна Америка – Чили, най-развитата страна в региона.
„С други думи клъстерът на най-малко корумпираните страни се състои от най-развитите държави от всички континенти”, казват учените.
Вторият клъстер има по-голямо разнообразие. Той е съставен от различни страни от Европа, като Малта, Словения, Кипър, Испания и Португалия. В него има няколко африкански държави като Ботсвана и мини-клъстер от износителки на петрол като Оман и Кувейт. Този клъстер има по-високи нива на корупция със среден рейтинг от 59 и среден БВП на глава от населението 23 521 долара.
Следващият клъстер е още по-корумпиран с рейтинг от 41 – и по-малко богат със среден БВП на глава от населението от 9751 долара. Той разполага с разнообразен списък на членовете, включително посткомунистически страни от Източна Европа като Чехия, Полша и Латвия. Тук се включват и по-голямата част от страните в Северна Африка като Мароко, Египет и Тунис. Гърция и Италия също попадат в тази категория.
Последният клъстер е най-голям и също така най-корумпиран. Състои се от 60 държави със среден рейтинг на корупцията 24. „Този микс от страни е доста разнообразен, варирайки от новите членки на ЕС – България и Румъния – и обхващайки Русия и страните между тях (Беларус, Молдова, Украйна) до Китай и Индия, както и много африкански, азиатски и няколко държави от Латинска Америка”, казват Паулус и Кристуфек.
В групата попадат и различни авторитарни режими като Сирия, Иран, Северна Корея и др. Този клъстер е най-малко богат със среден БВП на глава от населението от 3888 долара. Въпреки това той е и изключително разнообразен в това отношение – варира от Русия с БВП на глава от населението от 14 090 долара до Малави с БВП на глава от населението от едва 287 щатски долара.
Двамата учени казват, че връзката между възприятието за корупцията и богатството на нацията, измервано чрез БВП на глава от населението, е ясна. „Класирането на страните според корупцията…. перфектно копира класирането им в зависимост от икономическите показатели, измервани чрез брутния вътрешен продукт на глава от населението”.
Разбира се, тези изводи са предпоставка за още много упорита работа на социолозите. Въпреки, че според Паулус и Кристуфек корелацията е ясна, то не е известно каква е причината за това съотношение. Дали страните са бедни, защото са много корумпирани, или са корумпирани, защото са много бедни?!