Тихият убиец на планетата: смартфоните

Измежду всички видове ИКТ смартфоните са най-вредни, като една от причините е краткият им жизнен цикъл (източник: CC0 Public Domain)

Кое е по-добре – нов смартфон вместо стария, вече двегодишен, или само нова батерия? От гледна точка на бюджета – второто. Но, оказва се, това е по-добрият избор и за планетата. На кого му пука за планетата?! На всеки от нас трябва да му пука за планетата, защото нашите електронни джаджи оставят след себе си опустошение.

Езерото Баотоу в Китай е огромен, докъдето поглед стига басейн, пълен с отровни утайки, изхвърляни там от същата тази индустрия, която пъха в ръцете ни сексапилни смартфони с все по-колоритни дисплеи и все по-бърз интернет.

Изследователите алармират, че закупуването на нов смартфон консумира толкова енергия, колкото използването на съществуващ телефон за цяло десетилетие, и хаби ресурси, които водят до съсипването на необятни области от Земята.

Въглероден отпечатък

Според ново проучване на изследователи от университета Макмастър, публикувано в Journal of Cleaner Production, цялостното въздействие на технологиите върху околната среда става все по-страшно. Докато ИКТ са представлявали 1% от въглеродния отпечатък на човечеството през 2007 г., днес това влияние е около три пъти по-голямо и е на път да надхвърли 14% до 2040 г. Това е наполовина по-голям ефект в сравнение с въглеродния отпечатък на цялата транспортна индустрия.

Измежду всички видове ИКТ (компютри, лаптопи, монитори, сървъри и др.), смартфоните са най-вредни – поради няколко причини. Имат продължителност на жизнения цикъл средно две години. След това обичайно се изхвърлят.

Проблемът тук е, че направата на нов смартфон – и по-специално извличането на редките материали, които се използват вътре в него – представлява 85% до 95% от общите CO2 емисии на устройството за две години. Това означава, че закупуването на един нов смартфон отнема толкова енергия, колкото презареждането и управлението на телефона за едно цяло десетилетие.

Макар че напоследък хората са склонни да купуват нови смартфони по-рядко, компаниите за потребителска електроника се опитват да компенсират загубените си печалби, като продават по-големи, по-красиви телефони. Изследователите са открили, че смартфоните с по-големи екрани имат значително по-лош въглероден отпечатък от по-малките им предшественици.

Редкоземни елементи

В същото време въпреки програмите за рециклиране, които все повече производители разгръщат, понастоящем по-малко от 1% от смартфоните се рециклират, казва Лотфи Белкир, водещият автор на доклада, позовавайки се на собствени изследвания и други източници,.

В този ред на мисли използването на един и същи телефон в продължение на три години вместо две може да окаже значително въздействие върху собствения въглероден отпечатък на притежателя си – просто защото никой не трябва да използва редкоземни материали за направата на нов телефон.

Емисиите на „облака”

Смартфоните може да са бързо растящ сегмент от ИКТ, но най-големият виновник по отношение на емисиите на CO2 е друг – това са сървърите и самите центрове за данни, които осигуряват „облачните” услуги, които ние ползваме чрез смартфоните си. Те ще представляват 45% от емисиите на ИКТ до 2020 г.

Така е, защото всяко търсене в Google, всяко постване във Facebook и всеки клип в YouTube изисква някой компютър да изчисли всичко „в облака”. Възможно е тази цифра скоро да скочи рязко заради бума на криптовалутите.

Изследователите изтъкват, че мобилните приложения всъщност засилват нуждата ни от тези сървъри, работещи 24/7, и се получава омагьосан кръг: имаме повече телефони, ползваме повече приложения, нужни са повече сървъри, предлагат се повече услуги, купуваме още повече телефони…

Рабира се, не можем да не отчетем, че все по-често големите центрове за данни, които стоят зад любимите ни приложения, използват „зелена” енергия. Сървърите на Google, Facebook, Apple и други фирми се захранват все по-често от соларни ферми, вятърни паркове и др.

Подобен „лъч светлина” е само бледа искрица надежда на фона на надигащия се „интернет на нещата”. Неговото разгръщане ще обзаведе домовете ни, офисите ни, колите ни и всичките ни пространства с милиони сензори и вградени компютри. Всички те ще консумират енергия, всички те ще имат своя въглероден отпечатък, всички те комсумират ресурси, просто за да бъдат направени.

Вече сме свидетели на нашествието на устройствата с интернет-свързаност. От смарт-часовниците, умните печки, интелигентните вентилационни системи, колите с 5G свързаност, камионите, самолетите, умните пътища – всички тези устройства ще имат нужда от бързи комуникации и от изчислителна мощ. С други думи – от още центрове за данни.

Какво да направим?

Като потребители едва ли можем и едва ли бихме искали да спрем да използваме удобствата на съвременните технологии. Това, което можем да направим, е да бъдем по-премерени в избора си; да бъдем по-предпазливи и да се въздържаме от покупки, които не са сериозно необходими.

Можем да мислим за това как ще използваме дадена технология дългосрочно, преди да вложим средствата си в нея. Да купуваме по-малко, но по-разумно и далновидно.