Голям принос за нетрайността на общественото внимание имат социалните медии и бързото разпространяване на всякакви новини чрез тях (източник: CCO Public Domain)
Епохата на информационните технологии и социалните медии променя начина, по който се държи човешкото внимание. Наскоро публикувано проучване показа, че хората са все по-склонни да се съсредоточават върху по-голям брой теми, но за по-кратко време. Вниманието ни е краткотрайно, „скокливо“.
Хората имат все повече неща, върху които да се съсредоточат – но често се фокусират върху нещата за кратки периоди от време, казват изследователите от Техническия университет на Дания. Те смятат, че обхватът на глобалното внимание се стеснява поради количеството информация, което се представя на обществеността. Изследването бе оповестено в научното списание Nature Communications.
Изследователите проучвали няколко вида медийно внимание, стъпвайки на няколко различни източника, включително (но не само): билети за филми, Google книги, Twitter, Reddit, Wikipedia, научни публикации и др. След това изследователите създали математически модел, за да предскажат три фактора: „горещината” на темата, нейното развитие в публичната сфера и желанието за нова тема, обясни д-р Филип Хьовел, преподавател по приложна математика в University College Cork в Ирландия.
Емпиричните данни говорят за периоди, в които темите грабват бързо общественото внимание, но след това също толкова бързо фокусът се размива. Изключение са само случаите на публикации в Уикипедия и научните статии. Например, една глобална тенденция в Twitter през 2013 г. би продължила средно 17,5 часа, но през 2016 вниманието ще се задържи върху темата едва 11,9 часа.
Изглежда, че вниманието на глобалната общност има, така да се каже, определен размер, но темите и елементите, които се конкурират за спечелването на това внимание, са станали много повече и по-сгъстени, смята професор Суне Леман от Техническия университет на Дания, работил по проучването.
„Съдържанието се увеличава като обем, което изчерпва нашето внимание и нашето желание за „новост“ ни кара да прескачаме измежду темите“, казва Филип Лоренц-Шприен от Института за човешко развитие „Макс Планк“, който също участва в проучването.
В изявление пред Guardian Лоренц-Шприен и Хевел заявиха, че най-изненадващото нещо в проучването е че нивото на внимание, което темите достигат, остават почти постоянни. „Височините на пиковете на колективно внимание (максимална популярност) остават приблизително стабилни, докато наклоните на тяхната динамика стават по-стръмни. Това означава, че темите стават все по-популярни по-бързо, но интересът изчезва с подобно темпо.“
Голям принос за нетрайността на общественото внимание имат социалните медии и бързото разпространяване на всякакви новини чрез тях. Роля има и така нареченият „страх да не пропуснеш нещо“, който кара хората да скролват безкрайно и много често из социалните медии, тласкани от притеснение, че ще им убегне нещо важно.
Докато социалните медии определено играят роля, все пак вината не е изцяло тяхна. „Тази тенденция започна най-малко преди сто години“, обясняват изследователите.
Но Лоренц-Сприйн и Хевел твърдят, че качествената журналистика винаги ще има място в обществената сфера, вероятно не в социалните медии. „Визионерските или добре проучени истории (качествена журналистика) винаги ще имат [своето] пространство, но разпространението само чрез социалните медии вероятно не е най-ефективният начин за разпространение на по-дълга, по-подробна история.“
Макар че няма начин да се каже точно какъв е ефектът върху широката общественост, изследователите имат предположения: „Ако нищо не се промени, темите, които се обсъждат публично, ще се сведат до минимален размер на съобщаваната информация, преди да се премине към следващата тема, което почти сигурно наранява качеството на информацията по дадената тема. От друга страна нещата, които се забелязват само за много кратък период, може да не са релевантни в дългосрочен план“.