Социалните медии са част от сложни социално-политически картини – различни във всяка точка на света (източник: CCO Public Domain)
След поредица от координирани терористични нападения в края на миналия месец Шри Ланка блокира сайтовете на социалните медии в страната. Според някои западни издания, това е резултат от единодушно „едностранно решение“ на правителството. Причината – страх, че дезинформацията и речта на омразата могат да се разпространят из платформи като Facebook и Instagram, да създадат объркване и дори да предизвикат повече насилие.
Това не е първият случай на ограничаване – или опит за ограничаване – на социална мрежа по повод някакво събитие. Политически събития в различни страни по света нееднократно са провокирали местни правителства да „дръпнат шалтера“ на интернет достъпа. И не само политически.
Лесно можем да си спомним за стрелеца от Крайстчърч в Нова Зеландия, който излъчваше безчинствата си във Facebook. След такива събития също се надигат серии от „мерки“ и забрани. В случая Австралия и Нова Зеландия поискаха по-строго регулиране на социалните медии.
Забраната в Шри Ланка носи в себе си предположението, че интернет може да доведе до добри или лоши последици за цялото общество, за държавността.
Интернет и демокрацията
В Шри Ланка някои хора виждат социалните медии като основен инструмент за поддържане на демокрацията след 26-годишната гражданска война между будисткото мнозинство и тамилското малцинство. Демокрацията разчита на поток от информация – достатъчен, за да позволи на гражданите да направят своя избор.
Но социалната мрежа на Шри Ланка е формирана най-вече от Facebook и Internet.org. Там продуктите, притежавани от Facebook, особено WhatsApp, са ядрото на онлайн достъпа. За западния свят това е само една малка част от интернет, само някакво приложение; за местните хора обаче това е кажи-речи „целият“ интернет. Да бъдеш онлайн означава да използваш Facebook или WhatsApp.
Това прави забраната на социалните медии много по-значима. Ефектът е много по-голям. За местните общества това значи забрана на интернет изобщо. Ще рече – забрана за обмена на информация, забрана на свободата на словото. А подобно потискане на свободата на изразяване задълбочава авторитаризма.
Глобалността на глобалната мрежа
Част от проблема със социалните медии идва оттам, че западните потребители са склонни да ги виждат като нещо фиксирано и единно. Facebook си е Facebook в Осака, Канзас и Москва. Instagram работи еднакво в Дюселдорф и в Онтарио. Използват се едни и същи операционни системи за смартфони с едни и същи интерфейси – по целия свят. Публикуването на статус изглежда еднакво във всички точки на света.
Но дали е така?
Всъщност това е удобен мит. Социалните медии не работят еднакво в глобален мащаб. Париж и Дюселдорф не са едни и същи, дори Instagram да е. Социалните медии са само част от сложни социално-политически картини, които са различни във всяка точка на света.
Призивите за регулиране на Facebook, YouTube и други социални мрежи са призив от хората на конкретни места, като Шри Ланка и Нова Зеландия, глобалните социални услуги да работят и като локални.
Подобна концепция е сложно предизвикателство. То включва нещо повече от желанието на местните хора. Изисква нещо много повече от по-добър мониторинг на речта на омразата, бързо откриване на елементите на насилие, справянето с фалшивите новини.
Марк Зукърбърг винаги е наричал хората във Facebook „общност“, но те не са и никога не са били една общност. В социалната мрежа има множество общности – милиони даже – и се създават хиляди нови общности във виртуалните стени на това пространство.
Всеки път, когато възникне проблем със социалните медии, веднага се отваря дебатът за решенията на проблемите – за едни и същи решения. Иска се по-добро самоуправление и отчетност. Иска се по-голяма ангажираност към местните норми и местните заинтересовани страни. Търси се съвместимост с регулаторните промени.
Така изплува въпросът дали наистина интернет е инструмент за развитие на демокрацията. И другият, още по-труден въпрос: дали наистина глобалната мрежа е глобална информационна мрежа – такава, която свързва света и всички негови граждани по един и същи начин.