За или против смартфоните в класната стая?

Постоянното взиране в екраните прави децата неспокойни, разсейва ги, пречи им да се съсредоточат в учебното съдържание (снимка: CCO Public Domain)

Да има или да няма смартфони в класната стая – този въпрос изниква пред все повече родители, учители, ученици. Новините от световните медии показват, че все повече училища по всички краища на света забраняват смартфона в час. Нещо повече, все повече родители смятат, че на тази джаджа не й е мястото в училище.

Накоро един от политиците в Ирландия – Педар Тойбин – призова да се забрани носенето на смартфон от децата във всички начални училища. В САЩ множество училища в Мичиган вече забраниха смартфоните в час. В Онтарио, Канада, забраната е не само за използването на смартфон в час, но и за носенето на такова устройство изобщо.

Причините за подобни забрани са очевидни. Постоянното взиране в екраните прави децата неспокойни, разсейва ги, пречи им да се съсредоточат в учебното съдържание. Дори да не отварят телефона си по време на час, децата пак се разсейват заради постоянното звънкане на сигнала за получено съобщение, вибрациите и всички други форми на известяване за някаква активност. Това е напълно достатъчно, за да отвлече вниманието им от час.

Мнението на родителите

Все по-често и родителите са съгласни, че смартфонът не е подходящ за децата в час. Британско проучване, оповестено наскоро, показа, че 49% от родителите смятат, че училищата, посещавани от децата им, трябва да забранят смартофните. Изследването е на uSwitch. Един от осем души казва, че училището на детето му вече е въвело такава забрана.

Дефицит на реалност

Именно някои родители изказват тезата, че смартфоните не бива да бъдат давани на децата и то не само в началното училище, и не само в училище изобщо. Дори в тийнейджърска възраст децата трябва да използват компютрите умерено, а смартфоните изобщо не са подходящи за тях, смята Сара Уилдрайър, майка на 14-годишен ученик и по-малък син на 5 години.

„През 2009 г., когато по-големият ми син беше на 5 години, баща ми ни даде книга на Ричард Лув, наречена „Последното дете в гората”. Книгата остави силно впечатление у нас. Лув твърди, че децата страдат от „нарушение на дефицита на природа”, когато не прекарват достатъчно време под открито небе сред другите живи същества”, споделя Сара.

Тя предпочита да насърчава децата да прекарват времето в игри навън, в четене на книги. А също и в разговори с родителите. „Така и никога не им купихме телефони. Те непрекъснато растяха, а ние продължавахме да не им купуваме телефони. Сега осъзнавам, че детството им е донякъде различно от това на приятелите им”.

Свързани, но отчуждени

В изданието „The Atlantic” психологът Жан М. Твендж коментира резултатите от свое 25-годишно проучване на разликите в поколенията в Съединените щати. Изводът е, че поколението, израснало със смартфоните и социалните медии, е белязано от парадокс.

„Днес тийнейджърите са по-склонни да си стоят у дома, свързани със света чрез Wi-Fi. И в същото време е по-вероятно да се чувстват изолирани и нещастни. Броят на тийнейджърите, които се събират заедно с приятелите си почти всеки ден, е намалял с над 40 процента от 2000 до 2015 г. По ирония на съдбата, технологията, която обещава да ни свързва всички, ни прави по-отчуждени”, казва Твендж.

Не четат

Освен всичко друго децата, обсебени от смартфоните, не четат книги, отбелязват все повече хора. Това има огромно въздействие върху съзнанието, казва Джереми Адамс, дългогодишен учител в Лос Анджелис. Всяка книга, която човек прочете, оставя отпечатък в него, в душата и съзнанието му, а някои книги оставят силно впечатление, което остава за цял живот.

Това обаче сякаш е „забравено” от днешното поколение – сякаш разбирането, че четенето обогатява човека, напълно се е изпарило, казва учителят. „Четенето на книги е принесено в жертва на тиранията на текстовите съобщения и на главозамайващия масив от социални медийни платформи”.

Саморегулиране

Според някои, вместо забрана е по-добре да се направи така, че децата да се научат да „се саморегулират”. Те трябва да се научат как балансирано и разумно да използват електронните устройства. Говори се за „смарт” използване на смартфоните.

Тази теория, разбира се, среща опозиция. Противниците на идеята са на мнение, че децата няма как да се научат сами да регулират навиците си и именно родителите и учителите имат задачата да създадат нормите на поведение и да възпитат уважение към тях.