Ставаме все по-пристрастени към своите цифрови устройства – или по-точно към преживяванията, които ни носят (снимка: CCO Public Domain)
Прекарваме цели дни, вперили поглед в тях, разговаряме с тях, докосваме ги. Те консумират все повече от нашето време – а и нашите пари. Пристрастени сме към своите цифрови устройства – или по-точно към преживяванията, които дигиталните устройства ни носят.
Нарастващият проблем със зависимостта на хората от дигиталните устройства и въпросът как маркетолозите и разработчиците на приложения допринасят за това явление от 21 век провокира все повече изследователи да търсят решение на проблема. Наскоро проф. Лейланд Пит от Школата по бизнес „Бийди” публикува статия в „Журнал по публични политики и маркетинг”, в който направи няколко препоръки в помощ на решаването на този казус.
Видими последствия
Зависимостта на хората от дигиталните им устройства е свързана с бума на затлъстяването, безсънието, повишената тревожност, намалената продуктивност и проблемите във взаимоотношенията, смята Пит. Същата зависимост е и водещ фактор за други два риска – физическите опасности, свързани с разсеяното шофиране и разсеяното ходене*.
„Дигиталните преживявания, подобно на социалните медии, са свързани с намалената производителност на работното място и това вече коства на икономиката на САЩ около 997 милиарда долара”, казва Пит. „Днес изпращането на съобщения по време на шофиране вече е шест пъти по-опасно от шофирането след прием на алкохол, а това струва на канадската икономика 25 милиарда долара”.
Ако човек само провери едно текстово съобщени за 5 секунди при движение с автомобил при скорост от 90 км/ч, това означава „сляпо” изминаване на разстояние, равно на дължината на футболно игрище, казва ученият. „Това е невероятно опасно и глупаво!”, допълва Пит.
Ненаситно желание
Според изследователите, маркетолозите и създателите на приложения работят заедно, за да създават „ненаситно желание у потребителите да продължат да се потапят в своите приложения”. Компаниите постигат това, като използват различни тактики като модела „freemium”**, геймификация и повсеместност на приложенията.
„Изглежда, че дигиталната зависимост влияе най-силно на младите юноши, но това е така, защото те са израснали с цифровите устройства”, казва Пит. „Пристрастяването не признава възраст. Може да се случи на всекиго”.
Според професора, има няколко неща, които могат да се направят – под формата на обществени политики – за намаляване на тези зависимости.
Продуктов дизайн
„Бих искал да видя задължително етикетиране за приложенията. Въпреки че това не би попречило на пристрастяването към цифровите преживявания, предупредителните етикети вероятно ще провокират по-съзнателно вземане на решения от страна на потребителите и ще намалят автоматичността, често водеща до пристрастяването”, казва Пит.
„Друга стратегия би била да се определят естествени „стопиращи точки” в дигиталните приложения. Това би означавало безкрайните игри и безконечното скролване да бъдат прекъснати от естествени форми на почивка – по същия начин, по който книгите имат глави”, предлага ученият.
Реклами и промоции
„Редно е в рекламите на дигитални продукти и услуги да има оповестителни бележки, подобно на поясненията в рекламите на лекарства или върху опаковките на храни. Тази маркировка следва да включва изрична информация за това колко време потребителят прекарва в даденото приложение или услуга, както и какво добива компанията от спечелването на вниманието и информацията на потребителя”.
Място и разпространение
„Една от основните области за намеса в обществените политики трябва да бъде в областта на това, което Световната здравна организация нарича „разсеяно ходене”. То се отнася до инциденти, които се случват, когато гражданите гледат в смартфоните си, докато ходят на обществени места.
Вместо да забранява телефоните, правителствената намеса трябва да формира поведението. Например, в много германски градове сигналите „пресечете” и „не пресичайте” са повторно маркирани и на нивото на земята, така че да попадат в полезрението на хората, които гледат в мобилните си устройства.
Цена и стойност
„Дигиталните продукти биха трябвало да разкриват средната стойност на това, което покупките в приложението костват средно на потребителите, както и средно колко време прекарват потребителите, използвайки дадено приложение.
В допълнение, регулаторните органи могат да налагат данъци директно върху най-пристрастяващите оферти.
Бързи факти
• Според Канадската автомобилна асоциация (CAA), 80 процента от катастрофите и 65 процента от ситуациите „на ръба” на катастрофи произтичат от някаква форма на невнимание на водача;
• Според CAA, разсейването на водачите е фактор за около 4 милиона катастрофи на моторни превозни средства в Северна Америка всяка година;
• Според CAA, икономическите и социалните последици от пътните катастрофи в Канада се изчисляват на 25 милиарда долара годишно, включително преки и косвени разходи, както и болка и страдание;
• Според Канадската асоциация за психично здраве (CMHA), приблизително еднакъв е неврологичният отговор при натрапчивите сайтове и пристрастяването към наркотични вещества.
• Световната здравна организация признава игралната зависимост за болест.
• Според изследователската група „Претоварване”, отвличането на вниманието чрез дигитални преживявания на работното място коства една четвърт от всеки работен ден на служителя.
* разсеяно ходене – взиране в телефона по време на шофиране и по време на ходене.
** freemium – комбинация от английските думи „free” (безплатно) и „premium” (първокласно) – ценова стратегия, чрез която продукт или услуга (обикновено цифрова услуга, приложение, софтуер, медия, игра) се предоставя безплатно, но се таксуват допълнителни функции, допълнителни услуги или виртуални или физически стоки.