3 кандидат-кметски гледища за „смарт” София

София може да стане умен град, убедени са кандидат-кметовете (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

Умният град – това е градска зона, която използва различни видове електронни сензори и комуникации за събиране на данни, които след това се обработват и анализират с цел ефективно управление на активите и ресурсите на града. Концепцията включва данни, събрани от граждани, устройства и активи, които се обработват и анализират за наблюдение и управление на системите за движение и транспорт, електроцентрали, водоснабдителни мрежи, управление на отпадъците, училища, библиотеки, болници и др. и други обществени услуги.

А може ли София да бъде умен град? Този въпрос зададохме на 5 от водещите кандидати за кметове на столицата: Борис Бонев, Борислав Игнатов, Йорданка Фандъкова, Мая Манолова, Николай Дренчев. Отговориха ни Борис Бонев, Борислав Игнатов и Николай Дренчев; Мая Манолова не върна отговор, въпреки няколко напомняния, а от пощата на Йорданка Фандъкова получихме автоматичен отговор, че съобщението не може да бъде доставено до адресата.

На теория много неща са възможни в един град благодарение на „умните” технологии, но кои от тях са действително приложими за София? А кои не са?

Борис Бонев: Няма неприложима технология. Предимството на София е, че при отсъствието на каквито и да е съществуваща инфраструктура и опит в умните технологии, градските системи няма да имат нужда от регресивни тестове при интеграцията. Подобно на навлизането на интернет в България, закъснението позволи по-бързото и безконфликтно възприемане на най-новите технологии.

Ако искаме София да стане „умен град”, първо трябва да се въведе умна методика на работа на администрацията, казва Борис Бонев (снимка: План за София)

Действително приложими са технологиите за осигуряване на приоритет на градския транспорт, дори чрез евтини приложения като RFID емитери и четци, GPS флотен мениджмънт, адаптивно управление на светофарните уредби.

Съществуват добре разработени и изпитани сензорни масиви, използвани от множество градове, следящи за качеството на уличното осветление, шумовото и светлинното замърсяване, ефективността на комуникационната инфраструктура и др.

За следенето на качеството на атмосферния въздух също вече съществуват достъпни като цена и задоволителни като качество сензорни масиви. Най-известни са тези, използвани от мрежи като AirBG, но освен ФПЧ, тези сензори трябва да измерват и серните и въглеродни окиси, радиационния фон и др.

Борислав Игнатов: Почти всяко работещо решение е приложимо и в София. Тук нито има много необичайни климатични условия, нито хората са по-глупави.

Първата ни цел е да дигитализираме процесите в общината и да предоставим удобни за ползване електронни услуги, сподели Борислав Игнатов (снимка: личен архив)

Николай Дренчев: Първо, трябва да се дефинира понятието „умни” технологии. От една страна са новите технологии за доставка на електронни услуги – независимо дали са административни или друг вид (банкови, информационни и т.н). Това са информационни технологии, които доставят индивидуално гарантирани услуги за конкретен потребител. Наличието на такъв род услуги е силно определящо за степента на удовлетвореност на големи категории потребители в София.

Можем да говорим и за  друг тип „умни” технологии, а имено базирани на събирането, обработването и анализирането на данни, събирани от различни сензори и датчици, които биха определили вземането на едно или друго решение на определен проблем. Например, инсталирането на камерите на АПИ по пътищата, може да даде статистически достоверна оценка за натовареността на пътната настилка и интензивността на трафика, което да се вземе предвид при проектирането и изграждането на пътищата. Друг пример е инсталирането на подходящи сензори на контейнерите за смет, които могат да предават информация относима към оптимизиране на сметосъбирането.

Комуникацията между гражданите и общинската администрация би могла да се извършва изцяло дигитално през приложение на телефона, убеден е Николай Дренчев (снимка: личен архив)

Най-общо обаче, когато се говори за „умни” технологии в широк контекст, днес се има предвид намирането на оптимално решение от големи, многомерни динамични системи, работещи с големи масиви от входни данни, с цел оптимизиране на различни параметри, например. намалена консумация на енергия, подобрен трафик при по-ниски разходи, по-висока надеждност на услуги, по-малко замърсяване на въздуха и т.н.

Затова е много важно да се прави разграничение както между типовете „умни” решения, така също и между степента на обществено въздействие и влияние върху качеството на живота и чувството за удовлетвореност на потребителите.

Изобщо – „умно” решение може да бъде всяко такова, което чрез иновативни методи и технологии подобрява качеството на живота, подобрява жизнената среда и т.н.

В този смисъл, е много важно да се намери баланс и да се развиват „умни” технологии с висока икономическа ефективност и висока обществена значимост, т.е такива, които  простират своите ефекти върху максимален брой потребители.  Всички „умни” системи обаче, изискват преди всичко силна интегрираност, достоверност и надеждност на данните, с които боравят. За София, всяко едно от тези 3 изисквания е само по себе си предизвикателство. Един преглед и анализ на кумулираните до момента данни в различни направления, би позволил да се открият определени корелации и да се търсят оптимални решения за различни дейности.

Например, възможно е София да изгради такава интелигентна система за управление на градския транспорт, която да е базирана на технология от типа „predictive optimization”, което е едно от направленията в транспортния сектор, по които в Европа се работи активно. Това би направило възможно планирането не само на маршрутите и връзката между различните видове транспорт, но и планиране на точен график с време, цена и алтернативи за придвижване на пътуващите. Подобна система би оптимизирала разходите(между 10% и 30%), като в същото време може да повиши ефективността на транспортната мрежа. Подобни системи се използват от повечето големи европейски градове. За да функционира ефективно обаче този подход са необходими множество данни – напр. доста точна оценка за графика и движението на отделните превозни средства, както и централизирана електронна система за управление на целия наземен и подземен транспорт.

По отношение на неподходящите „умни” технологии, могат да се дадат различни примери и да се изведат няколко причини – технологични, икономически, социално-поведенчески. Например „car sharing” технологията, работи успешно като пилотен проект в Хамбург, но София все още не може да се справи с електрическите тротинетки. Друг пример за неподходяща употреба са споменатите вече сензори върху контейнерите за смет, където причините са от доста широк характер.

И не на последно място, не трябва да се допускат „технологични скокове” при въвеждането на такива системи. Задължително е да има последователност – например. първо да се въведе цялостно електронното управление и едва след това да се мисли в посока на далеч по-скъпи и авангардни предложения.

За Вас лично кои „смарт” системи ще са приоритет, ако Ви изберат за кмет? Кои от големите проблеми на столицата могат да бъдат решени бързо и лесно с помощта на технологиите за „умни градове”?

Борис Бонев: „Смарт” системи, които са най-належащи за реализирането на моя План за София, са системите, позволяващи бързо и ефективно управление на градския трафик и градския транспорт. За мен е от основен приоритет да се въведе система за флотен мениджмънт (fleet management) и система за приоритетно преминаване през кръстовищата.

Друга „смарт” технология, която моят План за София поставя като приоритет, е сензорният масив, събиращ данни, нужни за „управление в реално време” – концепция, която залагам като решение на най-сериозния проблем – забавените реакции при вземане на решения.

Борислав Игнатов: Ние залагаме приоритетно на електронното управление, тъй като общината все още се намира в миналия век. Първата ни цел е да дигитализираме процесите в общината и да предоставим удобни за ползване електронни услуги. Това ще доведе до повече прозрачност и ще намали корупцията. Паралелно с това, разбира се, ще работим и по типични проекти за умен град, като умно улично осветление (по-евтино и по-ефективно), умно паркиране (с информация за свободни места в реално време), умно сметосъбиране и др.

Николай Дренчев: Макар че не е техническа и технологична новост, комуникацията между гражданите и общинската администрация би могла да се извършва изцяло дигитално през приложение на телефона, като това е напълно възможно в краткосрочен план (1-2 години). Това означава гражданите да могат лесно да подават молби, заявления или да получават справки и данни. Ще позволи съкращаване на разходите в общинската администрация и ще спести много загубено време на гражданите.

Друг много остър проблем на София е замърсеният и опасен за здравето въздух. Само с поставяне на датчици за измерване на нивата на замърсяване и визуализирането им на картата, няма да можем да се преборим ефективно. На помощ на столичани трябва да се включат цял набор от инструменти – от аналитично-прогнозни за вероятни замърсявания, включващи синоптични данни, автомобилен трафик, строителни дейности, замърсявания от изгаряне на твърди горивни материали и др., до приложението на получените оценки в  управлението на съответните елементи – например пренасочване или ограничаване на трафика, забрана или ограничение на дейности, утежняващи замърсяването като пътни ремонти, строежи и др.

снимка: Мария Малцева / TechNews.bg

Друга приоритетна задача за нас е изграждането на паркинги. Те ще бъдат оборудвани с електронна система, която да показва дистанционно и в реално време броя на свободните паркоместа. Всеки шофьор ще може да провери през телефона си кой е най-близкият паркинг и дали има свободни места в него.

Софиянци вече добре видяха какво не трябва да са умните технологии (умните светофари), как ще преодолеете недоверието на гражданите към тия технологии?

Борис Бонев: Като припомня, че това, което ни беше продадено за „умни светофари”, не е умно, нито работещо – един истински умен светофар се управлява от софтуер, следящ трафика в целия град, и адаптира фазите си според действително наличния трафик, според данни за инциденти, закъснения на градския транспорт, временна организация на движението и др.

Такива системи има – изградени, проверени и известни, Столичната община трябва само да ги закупи. И за разлика от нашите „умни светофари”, тези системи няма да ни струват милиони.

Борислав Игнатов: Немалко от тези технологии са невидими за гражданите – когато сложим сензори за осветеност и регулираме осветлението спрямо конкретния час, гражданите просто ще видят, че на улицата им е по-светло, когато имат нужда от това, а в крайна сметка общината ще плаща по-малко. Когато въведем свободните паркоместа в реално време, гражданите просто ще получат тази информация в телефона си. С умното сметосъбиране гражданите просто ще виждат по-празни контейнери за боклук, а не препълнени точно в момента, в който са решили да чистят. За разлика от всичко това, „умните светофари” всъщност не бяха умни и изискваха излишно усилие, без насреща да има каквато и да било полза за гражданите, поради което и породиха недоверие.

Николай Дренчев: Умните светофари като замисъл не са нещо ново. Всички сме чували за т.нар „зелена вълна” – нещо, което се създаде преди няколко десетилетия. Както тогава, така и сега проблемите опират до това, че реализацията на подобни проекти компрометира тяхната целесъобразност. Често подобни проекти се реализират, защото се финансират под шапката на различни програми и фондове за иновативни проекти – т.е обслужват строго финансови интереси.

И в България имаме стартъп компании, които могат да разработят добри алгоритми за динамично управление на светофарите и да улеснят трафика. Google предлага данни в реално време, които могат да бъдат използвани за входни данни към оптимизационни алгоритми за решаване на комплексна задача, целяща намаляване на общото транзитно време в града. Това е мащабен проект, който може да е успешен, но при много внимателно планиране и подбор на специалисти, ръководени в екип с обща цел.

Все пак не бива да се пропуска фактът, че, „умни” технологии се изграждат и въвеждат от умни хора, по умен начин, с отчет на възвращаемостта на парите, които се инвестират  – в случая собственост на данъкоплатците – и не могат да бъдат самоцел. Приложения на умните технологии трябва да се търсят и предлагат там, където са изчерпани всички останали „конвенционални” решения и практики, плод на елементарни здрав разум, компетентност и професионализъм. Сред ползите от  въвеждане на умни технологии не трябва да се пропуска и допълнителният ефект, свързан с цялостното повишаване на технологичното ни ниво.

Понякога прилагането на определена технология може да доведе до известни неудобства – например, при блокиране на централните системи за управление на продажби в магазините, касиерът не може да завърши транзакцията – не само защото му е забранено или не може да смята с калкулатор, а защото се затруднява и усложнява заприходяването, отчетността на продажбите и т.н. Ето пример, в който технологията носи повече позитиви, но в същото време предлага и неудобства понякога.

Недоверието може да се преодолее само когато някоя „умна” технология наистина проработи и хората го усетят в ежедневието си. След това може да се мисли за втора, трета и така… Доверието се гради бавно.

Ще сформирате ли екип, който да се задълбочи в работата по внедряването на умни системи в София? Ако да, какви специалисти ще има в този екип?

Борис Бонев: В своя План за София съм заложил създаване на екип „София – умен град”, който да разработва и прилага стратегията по внедряването на всички умни системи, нужни на София. Моята цел е този екип да е пряко отговорен пред кмета и да е с ранг на зам.-кмет, за да може да контролира и координира внедрителния процес в различните дирекции.

Борислав Игнатов: На първо място ще назначим заместник-кмет за дигиталната трансформация. Необходимо е да има такава институционализирана роля, защото в противен случай всички опити за по-умен град ще се разбиват в скалите на бюрокрацията и препращането между различните направления в общината. Специалистите ще ги подберем заедно с избрания за заместник-кмет, като сред тях ще има широки специалисти, които разбират както от конкретни технологии, така и от административните процеси, през които трябва да прокарат работещите решения.

Николай Дренчев: Разбираемо е, че такъв екип трябва да съществува. Но първата и не по-малко мащабна и отговорна задача пред този екип, преди работата по внедряване, е внимателният анализ и планиране на онези обещаващи направления, които притежават потенциал и значимост – икономическа и обществена. Този процес е изключително важен, но често е пренебрегван или претупван по конюнктурни съображения. Решенията, които трябва да се търсят, трябва да са технологично устойчиви и дълготрайни, да се мащабират поносимо лесно.

Подобен екип не може да изготвя технологиите сам, но може да координира работата по различни проекти и да отговаря за интеграцията на вътрешните системи в общината. Такъв екип е чисто експертен и както всички нормални проекти има своя структура. Независимо дали под шапката на общината или в условията на частни компании, такъв тип проекти се реализират по сходен начин. В единия случай се харчат парите на собствениците, а в този – парите на данъкоплатците.

Конкретно като специалисти, вероятно трябва да се включат хора с различна квалификация – „project” мениджър, който да има опит с интеграция на системи и продукти, „data” инженер, който има опит с „big data”, един „data scientist”, специалист в алгоритмите, програмисти. Задължително е да присъстват инженер по електроника и радиокомуникации, специалист по кибер-сигурност и тест-инженер за верификация на коректното действие на внедрените системи. Това би било добро ядро, като за начало.

В работата по внедряване на умни технологии ще използвате ли вече налични данни, ресурси и екипи в СО и ако да – какви и как точно ще ги използвате?

Борис Бонев: Броят „умни системи” в София е изключително малък, а прилагането им – крайно ограничено. Събирането на данни в момента е разпиляно между множество дирекции, като повечето от тях успоредно събират сходни или допълващи се данни, но по различен начин и некоординирано помежду си. Визия за София демонстрира това – периодът от подготовката на Визията, преминал в акумулирането на данни, изобличи всички дефицити. Те не могат да се решат без цялостно решение и общо за цялата администрация обучение.

Борислав Игнатов: Разбира се, няма нужда да започваме всичко от нулата, макар в много сфери да е необходимо цялостно преосмисляне на подхода. На първо място ще работим с Визия за София – инициатива на Столичния общински съвет, която за последните две години е събрала много различни и полезни набори от данни. На второ място – с всички експерти както в общината, така и в общинските дружества, предприятия и агенции – Софинвест, ГИС-София, ЦГМ, Софпроект. В програмата ни е записано, че ще преструктурираме и разширим ГИС-София, така че да покрие по-широк спектър от потребности на общината, свързани с дигиталната трансформация.

Николай Дренчев: Би било неразумно да задраскаме с лека ръка наличните до момента данни, но със сигурност ще започнем с онзи анализ, за който споменах по-горе. Трябва да се види, къде, какво и най-вече за какви проекти са събирани наличните данни – нещо като преглед, „прочистване” и систематизиране на историческите данни. Много е важно да се знае с какво разполагаме, преди започване на същинската работа.

По отношение на ресурсите и екипите в СО – както в живота, така и в този случай, няма как да се прецени без да се познават хората. След като това се случи, ще се прецени дали притежават нужните качества, за да работят по реални проекти за внедряване на „умни“ технологии, дали и къде има кадрови недостиг или излишък и т.н.

Като разумни хора вярваме, че в СО работят и (може би неголям брой) професионалисти, които са свършили полезна и важна работа по тази тема. Например екипът на „Зелена София” е работил по системата за събиране и визуализиране на гео-реферирани данни за замърсителите на въздуха в София, които са ценна основа за развитие.

снимка: Мария Малцева / TechNews.bg

При всички случаи, ще отворим СО за съвместна работа с външни експертни граждански организации, които са безценна помощ в определянето на „смарт” политиките и по отношение на въздуха, и по отношение на сметосъбирането и рециклирането, и оползотворяването на природния потенциал на столицата – водни ресурси, биоразнообразие, градско земеделие, умна мобилност, иновативно озеленяване на градските пространства и др.

Трябва да се създаде общински фонд и бюджет за приложни изследвания и разработки на интелигентни и иновативни методи и технологии, които да се тестват и адаптират според нашата градска среда, при строго съблюдаване на интересите на данъкоплатците. Последното е особено важно, защото често сме ставали свидетели на обратното. Трябва да се създаде стегната и здрава организация от умни хора, с ясни цели. Трябва да можем не само да внасяме технологии и модели, а да разработваме свои, защото София притежава прекрасни специалисти с много иновативно мислене, чиито потенциал за развитието на града е непокътнат.

Има ли град по света, който за Вас е образец, идеал за „умен град”?

Борис Бонев: Сингапур. Както знаете, предизвикателствата пред този град-държава са големи, но амбицията му е вдъхновяваща. Имам удоволствието да познавам част от екипа, работещ точно в сферата на умните технологии и цифровата община, и ще използвам тези си контакти, за да въведа най-доброто от най-добрите.

Борислав Игнатов: Барселона, Сингапур и Ню Йорк са градове, от които можем да вземем много добри примери. И в някои случаи дори готови решения.

Николай Дренчев: За мен в Европа водещи градове са Копенхаген, Стокхолм, Хамбург. В Световен план  – големите световни центрове като Сингапур и Токио.

Но аз не бих казал, че има такъв „идеален” град или, че скоро ще съществува такъв „идеален” град. Спецификите и особености както на национално, така и на местно ниво са твърде големи, манталитетът, мисленето, технологичният и културен контекст са различни за всички държави и градове.

По-скоро има технологии, които са интересни и с практическа насоченост. София трябва да се развива стъпка по стъпка, като не се опитва да копира, а да адаптира за своите цели успешни модели или да създава проекти, отчитащи собствената ни специфика. Трябва да използваме нашата световно призната позиция в разработката на софтуерни иновации и алгоритми, съчетани с пословичната българска изобретателност в приложните науки.

И все пак не бива да се забравя, че преди изобщо да се мисли в посока „умен” град, трябва да се решат фундаменталните инфраструктурни проблеми, да се организира и поддържа такава градска среда, в която новите технологии само да надграждат в полза на обществото и гражданите. Предполагам ще се съгласите, че би било странно съжителството между циганските каруци и „умният” град.

Кои са основните предизвикателства (трудности) пред въвеждането на „смарт-сити” системи в София?

Борис Бонев: Нереформираната администрация, привикнала да работи „на хартия”. Ако искаме София да стане „умен град”, първо трябва да се въведе умна методика на работа на администрацията. В моя План за София съм заложил реформа на администрацията, целяща непрекъснато наблюдение и оптимизиране на работния процес, продуктивността на бюрокрацията и преструктурирането ѝ в екипи, посветени на постигането на конкретни резултати, вместо прехвърлящите си хартия чиновници.

Борислав Игнатов: Трудностите, които предвиждаме, са на първо място липсата на необходимата мрежа. Такава ще изградим в партньорство с частния сектор като първа стъпка, като общината ще предостави свои обекти за разполагане на необходимата техника безплатно, като в замяна ще може да използва мрежата.

Следват стандартните предизвикателства, като трансформирането на една добра идея в качествено задание, в обществена поръчка и в нейната реализация. Поради тези предизвикателства по по-иновативните идеи ще работим първо с пилотни проекти, които да докажат, че решението е работещо, а също така ще търсим и различни подходи, в които бизнесът да изгражда услуги, които гражданите припознават като необходими, тъй като общината не следва да е монополист в удобствата на градската среда.

Николай Дренчев: Ако трябва да съм честен, предизвикателствата са толкова много, че лесно биха отказали всекиго. Трудностите могат да се разделят в различни категории – от една страна са огромните пропуски и дефекти в развитието на града, неговата инфраструктура и информационно-административна изостаналост. Липсата на адекватна организация на транспорта и ремонтно-строителните работи са сериозна пречка за точното планиране на трафика и разписанията. Постоянно възникват различни „събития”, които променят и могат да бламират цялостната приложимост на такъв тип интелигентни системи.

От друга страна е различният културен, технологичен, и не на последно място финансов контекст. За разлика от така дефицитното електронно управление (или е-правителство), интелигентните системи са силно интегрирани, скъпи решения, чиито ефект може да се усети след  определен период от време. Нетният положителен ефект не е моментален и степента на удовлетвореност не е гарантирана. Изисква се истинска визия и определено ниво на разбиране и възприемчивост от хората, защото все пак тези системи се изграждат единствено и само в техен интерес – независимо дали става въпрос за по-малко замърсяване или по-добро използване на определени обществени ресурси.

От технологична гледна точка, предизвикателство е осигуряването на интегритет и сигурност на данните. Едно интелигентно управление на важни дейности, като трафика, МГТ, Метрополитена изискват високо ниво на кибер-сигурност, надеждна и толератна-към-откази система за управление и контрол.