Синдромът на самозванеца мъчи ИТ индустрията

Около 70% от работещите хора някога са имали синдром на самозванеца, казва Сара Фаац, старши мениджър „Връзки с разработчици” в Progress (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

Има хора, на чиито професионализъм се възхищаваме, но в разговорите си с тях лесно можем да установим, че те самите силно подценяват своите умения. Казват, че успехът им е въпрос на късмет, на благоприятно стечение на обстоятелствата, на подкрепа и „тласкане” от колеги и шефове. Това е така нареченият „синдром на самозванеца” – и той най-много измъчва хората от високотехнологичната индустрия.

Темата е важна за всички в софтуерния свят и особено за мениджърите на софтуерни екипи, категорична е Сара Фаац, старши мениджър „Връзки с разработчици” в Progress. Днес тя гостува на мащабната софтуерна конференция DevReach 2019 и в лекцията си говори именно за „синдрома на самозванеца”.

Подценяване на уменията

Синдромът на самозванеца е състоянието, при което доказано добър професионалист подценява собствените си умения и труд и постоянно се бои, че ще бъде „разкрит” от колегите си. С други думи, той вярва, че е некадърен, че постигнатите успехи дължи на късмет – и е убеден, че „реалната” му некадърност всеки момент ще лъсне на бял свят и всички ще разберат, че той е… самозванец!

На първо място е важно да се направи разлика между здравословната доза самокритичност у работещите хора и неоснователното самоподценяване. Всеки работещ човек следва да е взискателен към себе си. Всеки добър професионалист следва да си дава сметка какво не знае или не умее, да търси информация, да се обучава. Синдромът на самозванеца обаче извежда тази самокритичност до степен на изкривяване. Хората с подобен признак гледат на себе си като на добре прикрити некадърници.

Около 70% от работещите хора някога са имали синдром на самозванеца, казва Сара Фаац. Той влияе много силно на хората и, макар че няма много статистически данни по темата, налице са основания да се смята, че е по-силен при жените.

„Когато става дума за самоувереност или съмнение в собствените способности, показателно е, че 60% от мъжете са готови да се явят на интервю за работа, само ако вярват, че имат необходимите способности, а 40% биха се явили на интервю за работа и без да имат изискваните умения. Но 100% от жените биха се явили само ако са напълно убедени, че притежават търсените способности”, казва Фаац. Изглежда жените са по-самокритични. Но с това са по-големи и шансовете да подценяват себе си.

В света на високите технологии и в частност софтуерното разработване този проблем е особено силен, подчертава специалистката. Има поне три фактора за това: бързото развитие на технологиите, непонятността на материята за околните, динамиката на софтуерните професии.

Технологична надпревара

Заради своята същност, работата в света на високите технологии постоянно принуждава професионалистите да се учат. Постоянно се явяват нови платформи, нови програмни езици, нови развойни рамки. Технологиите еволюират бързо и състезанието за новото знание постоянно напомня на хората, че има неща, които не знаят. На свой ред това постоянно напомняне може да натрапи у човека усещането, че все не знае достатъчно, че все е изостанал от технологичното развитие, че никак не го бива.

В същото време в хай-тек света е пълно с очаквания за висок професионализъм, казва Сара Фаац. Индустрията се развива бързо и когато професионалист от областта познава добре дадена технология, например рамката .NET, мнозина наоколо са склонни да очакват, че тoй също толкова добре познава и някоя друга технологична област – просто защото става дума за софтуер. „О, ама ти не го ли знаеш това”? Подобен въпрос може да срине самоувереността на самокритичния човек.

Неразбиране от близките

За много от специалистите в света на софтуера е факт, че техните по-възрастни роднини не знаят „с какво се занимават децата”. Писането на програмен код е непознато за мнозина от по-старото поколение и те не могат да си обяснят какво точно работи младият човек. Това неразбиране подсъзнателно създава чувство за съмнение в самия себе си.

Също толкова неразбиране могат да срещнат софтуеристите и у своите собствени деца. „Мъжът ми е аерокосмически инженер”, разказва Сара Фаац за случай, в който е видяла лично с очите си за какво става дума. „Когато беше на 4 години, дъщеричката ми един ден заяви: „Тати, аз като порасна искам да стана аерокосмически инженер, като теб, но мама… аз не знам какво работиш ти, мамо”?

Мобилност и релокации

Мобилността на хората от високотехнологичния свят е друг фактор, който може да налее вода във воденицата на проблема със самоподценяването. Озовавайки се в офис в друга страна, сред различна култура, в изцяло нова среда, особено ако не знае добре местния език, добрият професионалист може да започне да се съмнява в себе си и кадърността си. По-страшното е, че на такова място няма и кой да забележи, че нещо със самооценката му не е наред.

В главната роля: добрият мениджър

Добрият мениджър на екип е ключов за преодоляването на синдрома на самозванеца. Бидейки лидер на екип, той има най-голям шанс да усети, ако специалист в екипа е твърде неуверен, твърде самокритичен, склонен да подценява собствените си знания и умения. Тогава добрият мениджър може да предприеме стъпки да възвърне у своя колега правилната самооценка и увереност в себе си.

Добрият мениджър на тима е важен и заради факта, че може да помогне за недопускането на подобни случаи на самоподценяване – чрез начина, по който възлага задачи на колегите си. Всеки професионалист би се почувствал „не на мястото си” и некадърен, ако му дадат задача от сфера, която му е непозната, далечна, пълна с неясноти. Ако обаче мениджърът ловко поднесе задача, в която има умерено количество нова и непозната материя, професионалистът ще навлезе в непознатата сфера леко, стъпка по стъпка, неусетно – и няма да се почувства неподготвен и некадърен.

Общността крепи

Чувството за общност в дадена сфера на високите технологии може лесно да помогне за преодоляването на прекомерното самоподценяване. Чувствайки се част от „едно голямо семейство”, бидейки близък с колегите си, професионалистът е много по-склонен да си признае пред тях, ако се чувства неуверен и неспособен, ако не знае нещо. На свой ред добрите колеги ще му помогнат да разбере къде наистина има пропуски и къде притесненията му са напълно неоснователни.

Това може да бъде общността в рамките на екипа или фирмата. Може да бъде общност от колеги по регионален признак, например „програмистите от Видин”. Може да бъде също така общност от колеги, специализирани в даден софтуерен език.

Писане на код на живо

Един от най-добрите начини да се потуши синдрома на самозванеца сред професионалистите в софтуерня бранш – това е участието в семинари с писане на код на живо. Подобно нещо се случва, например, на конференции, където е обичайно лектор да показва от собствения си екран какво работи и как пише код, или пък чрез система за уеб-конферентно споделяне на писането на програмен код като Twitch.

Виждайки как други колеги, считани за високо ниво професионалисти, понякога бъркат и често търсят дадени детайли в Google, софтуерните разработчици могат да си „отдъхнат” – да се уверят, че всеки работещ човек може да се обърка, че дори най-високият клас професионалист от време на време не знае нещо и го търси в интернет, казва Сара Фаац.

Как да избегнем клопката

В клопката на „синдрома на самозванеца” може да попадне всеки самокритичен човек. Затова е важно често да си припомняме кои сме, какво сме създали и постигнали – и да си го повтаряме, казва Сара Фаац. Самата тя е лектор на множество конференции и споделя, че в началото на всяка своя презентация представя себе си и кариерния си път. „Правя го, за да запозная аудиторията със себе си, но и за да си напомня коя съм и защо трябва да вярвам, че не съм се озовала на сцената по грешка”, казва Фаац.

Говоренето с колеги е другият важен фактор за правилното самооценяване. Всеки, който има съмнение за себе си и знанията си, трябва да потърси преценката на колегите от екипа си и от мениджъра си – да види кои знания действително не му достигат и в коя област е наистина добър.