Как се сбъдва една авиокосмическа мечта

На 13 години Джоди Дейвис разбира, че има професия – тази на авиоскосмическия инженер, съчетаваща двете неща, които най-много харесва – Космоса и конструирането. Тогава твърдо решава, че ще стане инженер в НАСА (снимка: Рада Станева / TechNews.bg)

Техническата страна на инженерната и научната дейност e само една малка част от крайния резултат и успеха. Всъщност, на работата в екип, сътрудничеството и общуването се пада основният дял от усилията в този вид дейности – около 75%, докато чисто техническата част се измерва с останалите 25%. И никога не е прекалено късно да започне изграждането на екипен дух на сътрудничество и да се работи по развиването на лидерски умения.

Така с няколко думи Джоди Дейвис, авиокосмически инженер в център за полети „Годам” в НАСА, обобщи най-важните уроци, които e научила от работата си по някои от най-значимите проекти в съвременната наука. Тя бе гост-лектор на конференцията DevReach 2019, организирана от софтуерната компания Progress в залите на Sofia Event Center. Уменията, които Дейвис е усвоила в хода на научната и техническата си работа, могат да бъдат приложени и в други дейности и професии. „Принципите са едни и същи и могат да се използват навсякъде”, подчерта тя.

Джоди Дейвис сподели пред аудитория от над 1000 души моменти от 15-годишната си кариера на инженер в американската космическа агенция. В емоционален, но и напълно достъпен за публиката научен стил, тя разказа за предизвикателствата пред екипа, работил по създаването и изпращането на апарат до Марс, както и по проекта за телескопа WFIRST.

Още на 13 години Дейвис мечтаела да стане авиокосмически инженер. Впечатлена от работата на своя чичо – архитект, който проектирал къщи, тя се запалила също по конструкторската дейност. Освен това била запленена и от Космоса. След като гледала филма „Аполо 13”, Дейвис разбира, че има професия – тази на авиоскосмическия инженер, съчетаваща двете неща, които най-много харесва – Космоса и конструирането. Тогава твърдо решила, че ще стане инженер в НАСА.

Докато учи в гимназията, Дейвис получава и свидетелство за авиопилот. След това става бакалавър по авиокосмическо инженерство в Авиационния университет Ембри-Ридъл, после защитава и магистърска степен по механично и авиоинженерство от Университета във Вирджиния. Именно в университетите разбира на практика какво е работа в екип. Като част от екип, конструиращ телескоп, който трябвало да бъде изпратен до обратната страна на Луната за измервания, Джоди започва да осъзнава, че не става дума само за нейната работа, а за екипна работа и общуване между всички членове в екипа.

„Не се колебайте да приемате предизвикателства, за да откриете себе си и границите на възможностите си”, бе посланието на Джоди Дейвис към аудиторията на DevReach 2019 (снимка: Рада Станева / TechNews.bg)

След това Дейвис работи по различни проекти на НАСА, първият от които е изпращането на сондата Касини-Хюйгенс с мисия за проучване на Сатурн и спътниците му – съвместен проект с Европейската космическа агенция.

Трите ключови фактора в техническите дейности днес, според нея , са: иновациите, без които няма да успеем да преодоляваме препятствията; различната гледна точка на всеки един, без значение на образование и квалификация, пол, раса и т.н., защото тя дава по-добър краен резултат; и лидерството в техническата сфера – не просто мениджмънт, а интегрален подход, който да вдъхновява целия екип. И точно това предизвикателство е нейната основна мотивация за професионално развитие в НАСА и досега.

В началото на кариерата си Дейвис ръководи проект по симулиране на кацането на апарата Curiosity на повърхността на Марс, целта на който е да се избегнат рисковете от евентуално неуспешно кацане в реални условия. Аеродинамично моделиране, атмосферно моделиране, изчисления, свързани с масата и т.н. – предварително се моделира всичко, което би могло да повлия на траекторията на кацането и да попречи то да е успешно. Тогава Джоди разбира какво е да е бъде ръководител на екип, при това на екип в условията на силен стрес, когато може да се види най-доброто, но и най-лошото у хората. „Това ми отвори очите – разбрах, че обичам не само техническата страна на професията си, но и да работя с хората; не само да ги ръководя, но и да ги насърчавам”, сподели тя.

Следващото предизвикателство за нея е приземяването на апарата Curiosity на Марс, което се случва през 2012 г. Задачата се оказва сложна, защото апаратът е с размерите на малка кола, тежи приблизително един тон и трябва да кацне от височина 125 км при скорост 6км/ч, а на височина 12 км скоростта достига 400 км/ч! Самото приземяване е трябвало да се извърши в рамките на 45 минути. На борда на спускаемия апарат е имало камера, така че екипът на НАСА да получава кадри от самото приземяване, реални снимки, макар и не с перфектно качество.

И когато целият екип се радва неописуемо на успешното приземяване, Дейвис наблюдава хората, които десет години са работили заедно по проекта и си дава сметка за смисъла и значението на екипната работа.

Следващото професионално стъпало пред Джоди Дейвис е работата по конструирането на космическия телескоп „Джеймс Уеб” (JWST). Тя ръководи част от работата по механическата интеграция и тестове на телескопа. Конструирането на JWST продължава 18 години. Той е създаден, за да помогне на учените да търсят нови галактики, да проучват зараждането им, а също да изследват Големия взрив с идеята да стигнат буквално до минути преди взрива, състоял се преди 13,5 милиарда години. През 2021 г. Джеймс Уеб ще бъде изпратен в далечния Космос, за да търси обитаеми планети, подобни на нашата Земя.

Последното предизвикателство пред Джоди е позицията й на заместник-инженер по създаването на системите за натоварване на широкоъгълния инфрачервен телескоп WFIRST (Wide Field Infrared Survey Telescope). Макар и да не е инженер-оптик по образование, тя непрекъснато задавала въпроси и се съветвала с колегите си, за да стигне до най-доброто инженерно решение. „Напълно съзнателно избрах да изляза от зоната си на комфорт, за да предизвикам себе си, макар да ми беше много трудно”, сподели Джоди Дейвис.

Обхватът на ъгъла на виждане на инфрачервеното поле на WFIRST е 200 пъти по-голям от това на телескопа Хъбъл. През 2026 г. апаратът ще бъде изпратен на разстояние 1 милион мили от Земята, за да осигури изображения с висок контраст, измервания на екзопланети, изследване на характеристиките на атмосферата им и дали е възможно да има живот на тях. Ще се изследват още скоростта на разширяване на Вселената и т.нар. тъмна материя. Телескопът разполага с 10 ТВ капацитет за запис на спектрографски данни и възможност за директно предаване на данни и снимки към наземната станция.

Джоди Дейвис ръководи своя екип като част от НАСА, но работи и с външни сътрудници като партньорите си от Европейската космическа агенция, университети и частни компании. Опитът я е научил, че  когато един лидер работи с колектив, най-важното е да общува с всички, за да се получи оптимално решение. „Създаваме апаратура за 3 милиарда долара, затова не можем да си позволим несъответствия в работатата на отделните модули”, каза тя.

През 2016 г. Дейвис изкачва Килиманджаро в Танзания, най-високия връх на Африка, заедно с още трима колеги от НАСА. Те проучват лично усещанията в критична среда  – тежко физическо натоварване при липса на кислород, за да разберат как реагират хората в условия на стрес. А също да се научат как да използват най-доброто от най-лошите ситуации.

„Не се колебайте да приемате предизвикателства, за да откриете себе си и границите на възможностите си, да знаете докъде можете да стигнете. Никога не е късно да придобиете лидерски умения и да ги развиете”, се обърна към присъстващите в заключение Джоди Дейвис.